Майка на две деца оцеля по чудо след тежък пътен инцидент край Костенец. Състоянието на жената е било толкова тежко, че първоначално лекарите не са давали надежда за живот. Медиците в Пазарджик обаче спасяват пострадалата, а в столичната болница „Света Анна” е извършена и реконструкция на част от лицето ѝ.

35-годишната Марияна пътувала с мъжа и с четиригодишното им дете за Пазарджик, когато напълно неочаквано – дърво се стоварва върху колата.

„Като се събудих, видях съпругата си до мен в тежко състояние. Колите спряха, хората се притекоха на помощ. Извикаха пожарна и линейка”, разказа съпругът на Марияна – Пламен.

След тежкия удар жената е откарана в спешното отделение в Пазарджик. На първо четене травмите ѝ са несъвместими с живота – тежко увредени са коремът, бъбреците, черният дроб и далакът.

„След като са я извадили, се установява, че цялата ѝ глава – лицевият скелет, е направо раздробен. Викат консултант за лицевия скелет – той просто се е притеснил колегата най-вероятно, при което той не може нищо друго да направи и се обаждат се лично на мен. Казах, че аз там не мога да оперирам, защото нямам нужната апаратура. Затова казах по спешност да я преведат в окръжна болница или „Св. Анна” – град София. На следващия ден е оперирана, отворена е цялата рана и се установява, че целият среден лицев етаж – костите, са просто раздробени на дребни парчета”, разказа Д-р Жельо Костадинов Димов, началник на Клиниката по лицево-челюстна хирургия и оториноларингология, УМБАЛ „Св. Анна”.

Налага се носът и небцето на пострадалата да бъдат изградени наново – задача, в която д-р Димов прилага всичките си знания: „Цяла нощ не съм спал – мислех как мога да го събера това нещо. Не съм виждал такова нещо. Аз имам 40 години трудов стаж, не съм виждал такова нещо – толкова раздробено”.

Въпреки че все още се намира в реанимация, лекарите дават прогноза, че след като се възстанови, Марияна отново ще може да води нормален живот.

Пламен очаква с трепет отново да чуе гласа на жена си. Вече над две седмици той не е разговарял с нея, заради тежкото ѝ състояние. Споделя, че първото нещо, което ще ѝ каже е: „Че се радвам, че е жива”.

И днес той не може да си обясни какво точно спаси съпругата му: „Бързо дойде линейка, пожарната бързо дойде, докторите бързо реагираха… късмет”.

Марияна има рожден ден през юли. Семейството се надява, че дотогава тя ще се е прибрала у дома.