3937 лв. е сумата, която събраха кюстендилци в кутия за дарения на площад „Велбъжд” в помощ на семейството на убития 35- годишен Валери Дъбов по време на мълчаливото бдение, организирано в негова памет. Още 500 лв. ще дарят от ВМРО – Кюстендил на семейството. Той живеел само с майка си и бил изключително скромен и добър човек, коментираха кюстендилци по време на бдението. Младият мъж почина след смъртоносна рана, нанесена с в сърцето в неделя след масов бой между компании на Гольовци от ромския квартал „Изток” и от село Слокощица, пише Struma.bg.
В ареста е заподозряният за убийството, 19-годишният Алекс Анков от клана Гольовци. От Окръжна прокуратура уточниха, че Алекс е привлечен като обвиняем за убийството на 35- годишния Валери Дъбов и опит за умъртвяване на повече от 1 лице. Той е задържан с прокурорско постановление за 72 часа, като наблюдаващият прокурор Ангел Байрактарски подготвя искане до Окръжен съд – Кюстендил за постановяването на постоянна мярка “задържане под стража”. Същевременно от „Пирогов” съобщиха, че Славчо Игов-Ице Гольовеца /53 г./, участник в побоя, все още е в кома в реанимация на неврохирургия. Той претърпя операция заради тежка черепно-мозъчна травма, а състоянието му е критично. От лечебното заведение допълват, че представителят на клана Гольовци има проблем и с осигуровките. Оказва се, че Гольовецът е с прекъснати здравноосигурителни права.
Евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки и общинският съветник в СОС Карлос Контрера подадоха сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на вътрешните работи Младен Маринов и председателя на КПКОНПИ Пламен Димитров с искане за образуване на проверка срещу ромите от клана Гольовците. В сигнала се твърди, че тази фамилия е в основата на побоя в неделния ден в Кюстендил, при който беше убит 35-годишен мъж, а много са ранени. Джамбазки и Контрера настояват за незабавни мерки за противодействие на обществените прояви на фамилията, като описват богатото криминално минало на членовете й, свързано със склоняване към проституция и сводничество, лихварство, съхранение и разпространение на наркотици, нанасяне на телесни повреди, убийство, търговия с акцизни стоки без бандерол, притежание и използване на огнестрелно оръжие и т.н. Тези престъпления са извършвани повече от десетилетия, се твърди още в сигнала на ВМРО.
Инцидентът в Кюстендил става въпреки усилията на община Кюстендил и институциите за дисциплиниране на ромската общност. Последно в началото на януари 32 обекта в 12-хилядния ромски кв. „Изток” в Кюстендил са запечатени след масирана съвместна проверка на данъчната служба, Агенцията по контрол на храните и общината, под наблюдение на Районна прокуратура. Според справка търговските обекти в квартала са 86, реално по време на акцията работели 45. Останалите предвидливо затворили, докато проверяващите обикаляли квартала – очевидно са имали предварителна информация. Проверяващите от НАП, от Агенцията по контрол на храните, от пожарната и общината влязоха в ромския кв. „Изток”, за да проверят обект по обект законна ли е търговията по магазини и сергии. Полиция и жандармерия обезпечаваха проверката. Има и положителен ефект от проверката – доста от ромите търговци регистрират обектите си, според наблюдаващия прокурор Радостина Стоянова.
В края на септември 2018
14-15 незаконно построени къщи и постройки от лек тип в ромския кв. „Изток” в Кюстендил бяха съборени. Акцията по събарянето започна рано сутринта на 27 септември. Полиция и жандармерия осигуриха охраната на екипите. До напрежение не се стигна. Издигнатите в пълно нарушениe на закона и регулацията на произволни терени до жп прелеза и жп линията Кюстендил-София в махалата къщи са строени последните две-три години. Живеещите в тях са били предизвестени, че ще бъдат съборени. Въпреки това собствениците им бяха гневни. „То оттатък линията всичко е незаконно, но нас бутат, та и ни се подиграват“, оплака се една от жените в потърпевшо 8-членно семейство с 4 деца. С каруци ромите прибраха отломките от съборените постройки и огради – тухли, желязо, гредите, за огрев. От общината обявиха, че разчистват общинския терен, където изникнали незаконните ромски къщурки.
През август 2017
Общински съвет – Кюстендил променя клаузите в Наредбата за обществения ред и предвижда забрана „провеждането на сватби, семейни и други частни събирания на места, общинска собственост, като тротоари, площади, улици, междуучилищни пространства, градини, паркове и други територии, както и в открити частни имоти, с което се нарушава общественият ред и спокойствието на гражданите”. Сватбите в гетото продължаваха по две-три денонощия, като децибелите бяха нетърпими. Тази наредба направи такива празненства и чалга маратони невъзможни.
В Кюстендил още от 2013 г. се въведе забрана за карането на каруци след 19 часа и преди 7 сутринта – ромите спазват тези часове и вървят по маршрута, който е определил Общинска охрана. Ако не спазват маршрута, то тогава се конфискува и каруцата, и конят. Преди 6 години в Кюстендил се вкарват свободни терени в устройствения план, за да бъдат законни и застроени. Тогава също текат процедури по събарянето и на някои незаконни кафенета в квартала. Законът за устройство на териториите не позволява узаконяването на тези постройки, както и на останалите къщи.
Още през лятото на 2011
Кюстендил започна борбата срещу купуването на гласове. Решено бе да се закрият избирателните секции в ромската махала. Тогава ромите от Кюстендил по време на местните избори не гласуваха в махалата, а ходиха до секции в Професионалната гимназия по лека промишленост и текстил, Професионалната гимназия по селско стопанство и секция до стадион „Странджата”, за да пуснат бюлетина. Ромският общественик Стефан Лазаров обяви, че мярката дори е закъсняла. “Не можем да говорим за дискриминация. Дискриминация ще е, ако някой ни кара да гласуваме в някоя планина, а това, че заедно гласуваме роми и българи в града, не е дискриминация”, категоричен бе той.
В ромския квартал има и добри примери, достойни за подражание. Най-висок резултат – 5,65, на матурата по английски от всички явили се зрелостници в гимназията по туризъм „Н. Й. Вапцаров“ в Кюстендил през 2016 година получи ромът Мартин Филипов. Той се представил блестящо и на държавния изпит по български език и литература – изкарал 5,24. Със събрания бал от 5,54 Марти записа мениджмънт в колеж в Бирмингам /Англия/. Майката на момчето от години е на гурбет в Германия, баща му е починал. Той живеел с баба си в ромския кв. „Изток”, жената е медицинска сестра в детската градина. Един красноречив пример, че и сред ромите има умни, старателни и амбициозни момчета и момичета, на които трябва да се дава път.
В ареста е заподозряният за убийството, 19-годишният Алекс Анков от клана Гольовци. От Окръжна прокуратура уточниха, че Алекс е привлечен като обвиняем за убийството на 35- годишния Валери Дъбов и опит за умъртвяване на повече от 1 лице. Той е задържан с прокурорско постановление за 72 часа, като наблюдаващият прокурор Ангел Байрактарски подготвя искане до Окръжен съд – Кюстендил за постановяването на постоянна мярка “задържане под стража”. Същевременно от „Пирогов” съобщиха, че Славчо Игов-Ице Гольовеца /53 г./, участник в побоя, все още е в кома в реанимация на неврохирургия. Той претърпя операция заради тежка черепно-мозъчна травма, а състоянието му е критично. От лечебното заведение допълват, че представителят на клана Гольовци има проблем и с осигуровките. Оказва се, че Гольовецът е с прекъснати здравноосигурителни права.
Евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки и общинският съветник в СОС Карлос Контрера подадоха сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на вътрешните работи Младен Маринов и председателя на КПКОНПИ Пламен Димитров с искане за образуване на проверка срещу ромите от клана Гольовците. В сигнала се твърди, че тази фамилия е в основата на побоя в неделния ден в Кюстендил, при който беше убит 35-годишен мъж, а много са ранени. Джамбазки и Контрера настояват за незабавни мерки за противодействие на обществените прояви на фамилията, като описват богатото криминално минало на членовете й, свързано със склоняване към проституция и сводничество, лихварство, съхранение и разпространение на наркотици, нанасяне на телесни повреди, убийство, търговия с акцизни стоки без бандерол, притежание и използване на огнестрелно оръжие и т.н. Тези престъпления са извършвани повече от десетилетия, се твърди още в сигнала на ВМРО.
Инцидентът в Кюстендил става въпреки усилията на община Кюстендил и институциите за дисциплиниране на ромската общност. Последно в началото на януари 32 обекта в 12-хилядния ромски кв. „Изток” в Кюстендил са запечатени след масирана съвместна проверка на данъчната служба, Агенцията по контрол на храните и общината, под наблюдение на Районна прокуратура. Според справка търговските обекти в квартала са 86, реално по време на акцията работели 45. Останалите предвидливо затворили, докато проверяващите обикаляли квартала – очевидно са имали предварителна информация. Проверяващите от НАП, от Агенцията по контрол на храните, от пожарната и общината влязоха в ромския кв. „Изток”, за да проверят обект по обект законна ли е търговията по магазини и сергии. Полиция и жандармерия обезпечаваха проверката. Има и положителен ефект от проверката – доста от ромите търговци регистрират обектите си, според наблюдаващия прокурор Радостина Стоянова.
В края на септември 2018
14-15 незаконно построени къщи и постройки от лек тип в ромския кв. „Изток” в Кюстендил бяха съборени. Акцията по събарянето започна рано сутринта на 27 септември. Полиция и жандармерия осигуриха охраната на екипите. До напрежение не се стигна. Издигнатите в пълно нарушениe на закона и регулацията на произволни терени до жп прелеза и жп линията Кюстендил-София в махалата къщи са строени последните две-три години. Живеещите в тях са били предизвестени, че ще бъдат съборени. Въпреки това собствениците им бяха гневни. „То оттатък линията всичко е незаконно, но нас бутат, та и ни се подиграват“, оплака се една от жените в потърпевшо 8-членно семейство с 4 деца. С каруци ромите прибраха отломките от съборените постройки и огради – тухли, желязо, гредите, за огрев. От общината обявиха, че разчистват общинския терен, където изникнали незаконните ромски къщурки.
През август 2017
Общински съвет – Кюстендил променя клаузите в Наредбата за обществения ред и предвижда забрана „провеждането на сватби, семейни и други частни събирания на места, общинска собственост, като тротоари, площади, улици, междуучилищни пространства, градини, паркове и други територии, както и в открити частни имоти, с което се нарушава общественият ред и спокойствието на гражданите”. Сватбите в гетото продължаваха по две-три денонощия, като децибелите бяха нетърпими. Тази наредба направи такива празненства и чалга маратони невъзможни.
В Кюстендил още от 2013 г. се въведе забрана за карането на каруци след 19 часа и преди 7 сутринта – ромите спазват тези часове и вървят по маршрута, който е определил Общинска охрана. Ако не спазват маршрута, то тогава се конфискува и каруцата, и конят. Преди 6 години в Кюстендил се вкарват свободни терени в устройствения план, за да бъдат законни и застроени. Тогава също текат процедури по събарянето и на някои незаконни кафенета в квартала. Законът за устройство на териториите не позволява узаконяването на тези постройки, както и на останалите къщи.
Още през лятото на 2011
Кюстендил започна борбата срещу купуването на гласове. Решено бе да се закрият избирателните секции в ромската махала. Тогава ромите от Кюстендил по време на местните избори не гласуваха в махалата, а ходиха до секции в Професионалната гимназия по лека промишленост и текстил, Професионалната гимназия по селско стопанство и секция до стадион „Странджата”, за да пуснат бюлетина. Ромският общественик Стефан Лазаров обяви, че мярката дори е закъсняла. “Не можем да говорим за дискриминация. Дискриминация ще е, ако някой ни кара да гласуваме в някоя планина, а това, че заедно гласуваме роми и българи в града, не е дискриминация”, категоричен бе той.
В ромския квартал има и добри примери, достойни за подражание. Най-висок резултат – 5,65, на матурата по английски от всички явили се зрелостници в гимназията по туризъм „Н. Й. Вапцаров“ в Кюстендил през 2016 година получи ромът Мартин Филипов. Той се представил блестящо и на държавния изпит по български език и литература – изкарал 5,24. Със събрания бал от 5,54 Марти записа мениджмънт в колеж в Бирмингам /Англия/. Майката на момчето от години е на гурбет в Германия, баща му е починал. Той живеел с баба си в ромския кв. „Изток”, жената е медицинска сестра в детската градина. Един красноречив пример, че и сред ромите има умни, старателни и амбициозни момчета и момичета, на които трябва да се дава път.
