Ако някога сте се чудели дали в линейките има лекари, на които мечтата е била да са спешни медици отговорът е да. Такъв е доктор Делян Георгиев. Той е софиянец, баща на три деца и майстор на рапирата.

Тъкмо е преминал Христовата възраст, а от 7 години – ден и нощ спасява човешки животи. Прави го взимайки бързи решения в екстремни ситуации. И това му харесва, защото е част от армията на ангелите, които летят в линейките, към поредния изпаднал в нужда човек. Д-р Георгиев е завеждащ смяна в Центъра за спешна медицинска помощ в София. Озовава се там, защото твърдо вярва, че спешната медицина е перлата в короната на медицината.

Да работи в Спешна помощ, казва че му е сбъдната мечта. "Това е най-натоварената специалност, но за мен най-благодатната. В нея има много адреналин, но и много удовлетворение, защото дава най-бързите резултати", обяснява медикът. Първият работен ден за него е бил много стресиращ. Трябвало е да прави реанимация на много млад пациент.

Въпреки всички усилия, състоянието на пациента не се е подобрило и той е починал. "Гледайки този ужас, да искаш да помогнеш, да правиш всичко по силите си и да си безсилен е много стресиращо. Идваше ми, още на първата седмица да се откажа от мечтата си да работя спешна медицина. Благодарен съм, обаче на колегите, които не ми позволиха да го направя", сподели пред clinica.bg д-р Георгиев.

Разказва, че в спешната медицина има голяма красота, защото палитрата на патологията е много богата. По думите му, не така стоят нещата в отделенията, които са тясно специализирани. "Тук колегите виждат всичко, от раждане до реанимационни действия и различни видове хирургични интервенции. Според мен в спешната медицина е събрана цялата медицина", уточнява той.

Казва, че е първият лекар както в рода на майка му, така и в тази на баща му. Още от малък е искал само две неща - да бъде ветеринарен лекар или лекар спасяващ хората. Избира хуманната медицина, защото това е професията, в която най-много се усеща човещината. Завършил е Руската гимназия в София. Летните ваканции, обаче е при баба си и дядо си, в полите на Стара планина, в едно село близо до Правец. Казва, че е имал щастието да познава не само бабите и дядовците си, но и прабабите и прадядовците си. От тях е научил доста житейски мъдрости. Една от тях казва прадядо му, който дори и не е подозирал, че Делян ще стане лекар.

Старият човек го е посъветвал да направи така, че когато порасне да се сприятели с някой лекар, с който да остаряват заедно. Оказва се така, че самият Делян Георгиев завършва МУ- София и става медик. Това е времето, когато среща и спътницата в живота си. Тя не е лекар, но пък е случила мъдростта да срещне такъв.

Плодът на тяхната любов са трите им деца, едно момче и две момичета, на 11, 6 и на 5 години. Д-р Георгиев не е от хората, на които им е хрумвало да отидат и да градят бъдеще зад граница. Казва, че обича родината си, без това да звучи претенциозно. Смята, че решенията на трудните казуси се взимат на място, а не от разстояние.

"Пътувал съм много и за по-дълъг период, но никога не съм мислил за емиграция. Човек трябва да се бори за успехите си в родината", казва той. Споделя, че иска да научи децата си на отговорност, на чест, достойнство и на любов към България. "Това не са клишета. Мисля го действително, защото вярвам, че само такъв мироглед би направил от човека достоен", и добавя, че за него България е късче от рая, а красотите й си струва да се съзерцават всеки ден. Казва, че от обувките може да го извади, човешката глупост и упорството в нея.

Не приема безхаберието и немърливостта, особено когато се правят неща от които се ползват хората. Обича много да чете. Харесва историческите и биографичните книги. Наложил си е колкото и да е уморен да посвещава на литературата поне по 40 минути дневно. В момента препрочита Чехов. Казва, че в историческите текстове се крие и частица от бъдещето.

Освен това д-р Георгиев, практикува рицарския спорт, фехтовка. Бил е два пъти републикански шампион на шпага и на рапира. Разказва, че роднините му са спортисти, за това в сърцето му освен за медицина има място и за спорт. "Най-хубавите подаръци, които ми е давала работата са бебета, които са се родили с мое участие и спасения човешки живот", обобщава д-р Георгиев.