В средата на август 2017-а работници се натъкват на зловеща гледка в подземието на хотел “Смолян”. Тогава при демонтаж на вентилационната инсталация те откриха човешки скелет под нивото на басейна в аспирационната шахта.
Установено бе, че това са останките на Росица Димова, която се водела в неизвестност от 7 ноември 1991 г. Жената била убита.
Преди дни прокуратурата прекрати разследването за убийството на 31-годишната жена. Въпреки изминалото време от престъплението разследващите разкриха чий е скелетът, но не и самия убиец.
Предстои да бъде издаден смъртен акт, а костите, които повече от година са в полицията като веществено доказателство, да бъдат предадени на 83-годишната Шинка от село Борово, майка на Росица, за да ги погребе.
“След като изтече срокът за обжалване на издаденото вече постановление за прекратяване и бъде връчено на близките, останките от жертвата ще им бъдат предадени”, обясни окръжният прокурор в Смолян Тодор Деянов.
Установено е, че смъртта на Росица е причинена насилствено. Били са ѝ причинени травматични увреждания, като според разследващите това е станало, докато все още е била жива. Мястото, както и начинът на скриване на тялото сочат към извода, че става дума за умишлено причинена смърт.
Разследването, което продължи около 15 месеца, бе удължавано няколко пъти, тъй като през определен период е имало данни да бъде привлечен обвиняем.
“Поне ще сложа костите в гроба на баща ѝ Лазар и свещеник ще ги опее. Мъката е голяма, но дано ми поолекне.
Много съм болнава - имам високо кръвно, с две операции съм. Едвам се движа. Почти нищо не мога да си направя сама. Дано ми върнат останките от Роси, докато съм жива”, реди през сълзи баба Шина.
Тя е вдовица и живее сама в къщата си в селото. Дори хляб ѝ купуват съседите, защото е трудноподвижна. Има и син, но той живее в Пловдив и от близо 5 г. не ѝ се е обаждал.
В село Борово, което е високо в планината над Лъки, живеят предимно възрастни хора, които си спомнят за Росица. Всички казват, че е била много красива и имала пленяващи руси коси. Учила е в Борово, а след това цялото семейство се преместило да живее в Лъки.
След завършване на средно образование започнала работа в миньорския град, но няколко години след това заминала за Смолян с намерение да продължи да учи за медицинска сестра. Не се записала да следва обаче, наела си квартира и започнала работа.
Според майката най-вероятно убиецът е нейният приятел Вельо от кърджалийското село Падина, но разследването не потвърдило подозренията ѝ.
35-годишният тогава мъж живеел на семейни начала с Росица. Бил е женен, дори имал деца. Работел като шофьор и доставял из цялата област безалкохолни напитки. Родителите недолюбвали избраника на дъщеря им. Считали, че не е подходящ за нея, допускали, че я и тормози.
Въпреки това е бил посрещан подобаващо, когато гостувал с Росица в Борово.
Двамата живели заедно около 4-5 г. Вельо последно видял приятелката си на автогарата в Смолян. Тя трябвало да пътува с автобус до родното Борово. Обадила се на майка си по телефона и заръчала да ѝ приготви любимите гозби.
Не е открит нито един свидетел, който да е виждал Росица след това - и в онзи ден, и след това.
В деня на изчезването полицията е започнала издирване на младата жена. Пуснали са съобщения в средствата за масова информация в помощ на издирването. Били разпитани десетки свидетели в Смолян, Лъки, както и по селата по пътя за Борово. Резултат обаче нямало.
Възрастни жители на Смолян си спомнят, че въпреки оскъдните факти за издирваната жена съдбата ѝ е била дълго обсъждана тема.
Спрягали се какви ли не версии, но никой не е допускал тогава, че е убита.
Тъй като е била хубава жена, най-актуалната клюка била, че е изчезнала с мъж в друг град или е избягала с някого в чужбина.
“Баща ѝ почина преди 11 години от тумор в главата. С него какво ли не сме правили, за да намерим Росица. Избродихме всички постройки в Лъки и в Смолян. Разпитвахме по селата, покрай които минава автобусът. Ходили сме по врачки и гадателки. Всички казваха, че детето ми е живо и ще се върне по някое време.
Вътрешно в себе си на третата година от изчезването ѝ спрях да вярвам, че ще се появи и че е жива”, разказва майката.
Скелетът ѝ бе открит в края на м.август 2017 г. съвсем случайно.
Заради смяната на собствеността на хотела и по желание на новия му шеф започнал пълен ремонт на сградата. Така са открити костите на Росица във вентилационната шахта на сградата.
Иначе най-големият все още хотел в Смолян в центъра на областния град се нарича от местните “новия”, въпреки че е отворен през 1983 г. - месеци преди монументалните сгради в центъра и посрещането на Дипломатическия корпус.
По онова време “Смолян” е един от най-луксозните в България и в него кипи денонощно живот. Елитният хотел тогава посреща стотици хора на ден в ресторантите, дневните и нощните барове, басейна и кафенетата. Сега повечето от работещите тогава в хотела не са сред живите.
Достъп до самото място на скелета по време на изчезването на Росица имали ограничен брой хора от обслужващите, което още повече затруднява разследването. Били издирени обаче общо 15 човека от персонала и близкото обкръжение на Росица и са разпитани.
Работниците открили скелета на нивото на басейна, а Росица често плувала.
До скелета са намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко дни по-късно работниците намерили ръкавица и изсъхнал букет. Наоколо нямало документи и други вещи.
Полът е установен първоначално по следи от дрехите и вида на скелета. Ботушите пък подсказали, че е убита в студения период на годината и по сравнение в полицейските масиви за изчезнали през онзи период разследващите постепенно стигнали до Росица от Борово.
“Полицаите дойдоха и поискаха да вземат проби за ДНК и аз се съгласих. Не им вярвах, че нещо ще направят, след като толкова години нищо не са разкрили, но ето, поне ще мога да я погреба”, казва майката.
С направените експертизи след това се установява, че има счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията и удушаване.
