Ежедневието в България е сиво, ужасно, изпълнено с куп неуредици, намръщени хора и изобщо… нещата никак, ама никак не са на добре. Навсякъде около себе си постоянно чуваме неистовото желание на околните да напуснат България и да отидат на Запад - обетованата земя, където всички наши проблеми имат своето решение. Чуваш оплаквания, виждаш новините и се питаш - добре, какъв изобщо е смисълът, ако всичи са толкова черногледи и всичко е наистина толкова ужасно. 

В такава среда несъмнено е трудно да забележим онези малки неща, способни да усмихнат не само целия ни ден, но и цялата ни седмица. И все пак ги има. 

Една жена разказа за сблъсъка си с добрите хора в социалните мрежи, а разказът и предизвика гама от емоции - съмнение, недуоумение, завист, но и искрено щастие и надежда, че хубавите неща ги има. И те никак не са толкова скрити (или пък малко, колкото си мислим).

Случките са от вчера. Един съвсем обикновен петък в София. Всичко започнало на касата в голям магазин, в който Мариана Банкова отишла с малкото си дете. 

“Искам да благодаря на жената, която бе пред мен на касата в Джъмбо България и преди да си тръгне, извади една книжка от торбата с покупките си и я подари на сина ми”, разказа жената. 

Човек би си помислил, че случките спират дотук. Да, ама не. Целият ден на майката бил изпълнен с подобни жестове, които възстановили вярата в доброто у хората. 

“Искам да благодаря и на мъжа, който си пиеше спокойно кафето и говореше по телефона в Старбъкс, но като видя, че се опитвам да “избутам” детската количка през вратата, скочи за секунди и ми отвори вратата с усмивка”, разказа още Мариана. 

“Искам да благодаря и на човека с лъскавата кола (те обикновено не получават много положителни отзиви по дефолт в България), който спря колата си, въпреки че не беше длъжен, направи колона след себе си, но аз успях да премина от другата страна и да си спестя дългиии минути чакане. 

Искам да благодаря не само на тези непознати, които направиха деня ми, искам да благодаря на всички други подобни на тях хора, които категорично отказват да бъдат “осакатени” от Матрицата, от Живота, от всичко, което ни кара да забравяме, че изконно в сърцата и душите си сме добри, мили, благи и да - човечни.

Бъдете здрави и такива неща да ви се случват всеки ден и на вас!”