Годината е 1969. На 20 юли човечеството ще направи един огромен скок. Нийл Армстронг ще кацне на Луната. Историческото събитие е отразено от медиите - немислими дотогава кадри, които достигат до домакинствата на милиони американци и оказват огромно влияние върху поп културата и психиката на хората отвъд океана.

Когато космическият кораб каца на повърхността на Луната, върху корпусът му е монтирана специална телевизионна камера. Устройството успява да запечата първите стъпки на Армстронг върху земния спътник и да транспортира спиращите дъха кадри до домовете на онези, затаили дъх пред телевизорите у дома.

 Водещият на новините на CBS също остава безмълвен, докато гледа на живо историческия момент. По онова време името Уолтър Кронкайт е добре познато, а лицето от екрана се е превърнало в едно от най-разпознаваемите. Талантливият журналист се надявал, че ще успее да каже нещо по-значимо в озни така важен момент, но единственото, което излязло от устата му, било “Човек на Луната!...Боже… Боже господи…”

Медиите обаче са положили всички усилия, за да отразят историческото събитие. А и как иначе - все пак именно те щели да изиграят важна роля за начина, по който аудиторията ще реагира на мисията. Продуцентите също възлагали огромни надежди. Това щяло да донесе нечуван рейтинг и щяло да се превърне “в най-великата програма в историята на телевизията”.

Кулминацията на една добре организирана информационна кампания била именно заветният момент, в който “Аполо 11” щял да се приземи на Луната. Тя била изключително продължителна и започнала още през 1958 г., когато НАСА създава космическия апарат.

Изборът на новинаря Кронкайт също не бил случаен. Водещият се превърнал постепенно в “най-доверения мъж на американците” и в деня на мисията той прекарал 27 от общо 30-те часовата мисия в ефир, рамо до рамо с екипажа на космическия апарат.

След като корабът бил построен от НАСА, правителството преценило, че е добра идея аудиторията да бъде включена в процеса и да види как се разходват държавните пари.

Маркетинг кампанията била брилянтна, а информацията, която достигала до репортерите - богата и изчерпателна. Нищо не се държало под масата. Всичко било прозрачно. Героичният образ на астронавтите бил изграден поетапно и методично. Всичко било като сериал, а медиите се хванали на въдицата - било една прекрасна история, за която можели да се хванат много лесно. Пък и щяло да е глътка свеж въздух. По онова време медийното пространство било доминирано предимно от новини за Виетнамската война и бурните политически времена, които я съпътствали.

Докато дойде заветният момент на мисията, телевизията вече била навлязла много надълбоко в цялата космическа програма. Ресурсът бил хвърлен и стремежът да се покрие целият обем от информация бил голям. Медиите били не само инвестирали ресурс, но и емоция.

По онова време все още не била измислена технологията на двойния екран. Планът на телевизия CBS да отрази историческото събитие бил голям и доста скъп. Включвал няколко локации на три континента, разказват от BBC. Заедно с другите големи медии - NBC и ABC са били похарчени общо 13 милиона долара за програмата.

Работата на журналистите била подпомогната от НАСА. Екипите работели неуморно, за да създадат аудиовизуални материали, фотографии и всевъзможни скици и чертежи, които да дадат на телевизионните програми.

Усилията им били възнаградени. Без телевизията кацането на Луната нямало да е толкова впечатляващо постижение (или скъпа изсценировка за скептиците), отбелязват журналисти от американските издания пред BBC.

“Вместо исторически факт, живото предаване, без монтаж, което достигна до всеки дом, се превърна в една искрена интимност на глобално ниво”, разказва Джошуа Ротман от “The New Yorker”.

Американците получили нова доза гордост. Били радостни, че са част от една “велика нация”. Изведнъж всички проблеми, свързани с Виетнамската война, останали на заден фон. За момент нямало значение кой и за какво протестира, нямало значение, че се екзекутират радетели за човешки права и политически лидери. Нямало значение дали има бунтове в огромен брой американски градове.

Студената война също изиграла голяма роля. Надпреварата с руснаците била повече от ожесточена, а американците осъзнали, че челната позиция може да им бъде отнета. Човешки крак на Луната (при това американски) щял да върне страната обратно в играта.

Отразяването на събитието било наистина брилянтно, а цялата емоция от ставащото била предадена автентично на зрителите. Ефект на съпреживяването. Камери били разположени в контролните зали. Всички били затаили дъх, включително зрителите пред екрана. Било ясно, че само секунда може да превърне огромния исторически момент в една огромна национална трагедия.