Името й е Магдалена. Тя е 29-годишно момиче от Сливен, което тъкмо е приключило с държавните си изпити в сливенския филиал на Медицинския университет – Варна. 

Магдалена вече е акушерка и гордо ще чуе името си по време на церемонията по дипломирането на нейния випуск. 

Повод за гордост има несъмнено. Причината - Магдалена е от ромски произход и е прекарала по-голямата част от живота си в “задния двор на задния двор”. 

Ромската махала в Сливен е избутана в покрайнините на града - далеч от центъра, далеч от хората, далеч от възможностите. Магдалена обаче решава, че това не е животът, който иска. И затова решава да учи. Тя е първата и единствена висшистка през последните 30 години от ромския квартал в Сливен.

Самата 29-годишна акушерка се жени млада. Още на 14 години тя и мъжът й Стефчо сключват брак и започват да живеят като едно щастливо ромско семейство. Задомяването на тази възраст не е изключение за улицата им, традиция било. Родителите й се дърпали, била твърде малка. На нея й се искало да учи, била отличничка. Но повече от всичко й се искало, ако ще става съпруга, да е на Стефан.

Заживели при родителите му. Децата не се появили веднага – сега момчетата им са на 9 и на 6 г. В началото таткото работел във фирма за чистота. За 240 лева. Не можел да си намери по-добра работа, защото си останал с основното образование.

„И реших да се запиша да уча, вечерно. Казах си: щом моят баща завърши средното си образование на 46 години, аз ли няма да мога!?“, разказва Стефан пред “Труд”. 
Междувременно направил тайно подарък на жена си. Записал и нея, без да й каже. Знаел колко иска да учи. И така Магдалена балансирала между двете деца и уроците. 

Училището се намирало на другия край на града. Нямало удобен транспорт и понякога Магдалена трябвало дори да пътува с такси. Това значително затруднявало семейството финансово, но те не се отказали. 

Стефан започнал работа в завода за автомобилно оборудване „Язаки“. А Маги? Един ден отишли при тогавашния кметски наместник Румен Бъчваров. Искала да посещава кандидат-студентски курс. Семейството обаче успяло да спести едва 70 лв., а курсът струвал 140 лв. Бъчваров съдействал, а Магдалена оправдала очакванията. На изпита надскочила дори самата себе си и изкарала оценка 5.25. Била сред първите приети. Влязла в Медицинския университет през парадния вход. 

Следването и не минало без препятствия, разбира се. Семейството едва свързвало двата края, а семестриалната такса била непосилна. В един момент семейството дори теглило заем, който трябвало да връщат. Тогава адвокат Магдалена Данчева почукала на вратата на Маги и Стефчо и решила да им помогне. Дала необходимите 400 лева за семестриалната такса на студентката.

В махалата гледали момичето с други очи. Образованието сред ромите не е ценност и масата осъжда подобни своеволия на хора, дръзнали да излязат от гетото в търсене на бъдеще - щяла да си зареже децата, мъжа си и да пропадне. Естествено, това не се случило. 

Постепенно финансовите тревоги отпаднали. Неправителствени организации отпуснали средства, но срещу строга отчетност и задължително изискване за успех, не по-нисък от 4,50. Иначе – край! Нейният успех било около 5, една година – 4,92, друга – 5,10. 
Кварталът бил много шумен и 29-годишното момиче можело да учи само нощем, когато всички останали спят. За да не буди семейството си, Маги сядала на пода с фенерче в ръка и така четяла уроците си. 

Двамата със съпруга си постигнали още една своя цел - да си купят дом извън гетото, за да осигурят по-добър живот на децата си. Кандидатствали за общинско жилище и ги одобрили. Дали им двустаен апартамент в големия жилищен комплекс „Сини камъни“. 
Апартаментът обаче бил под всякаква критика - скъсан балатум, мръсни стени, дупки в изгнилата дървена дограма. Маги, Стефчо и децата им се нанесли веднага, без да проявяват каквито и да било претенции. Теглили нов заем, запретнали ръкави и се заловили за работа. Запушили пролуките, изчистили, подредили. Днес са щастливи. 

„Често се връщам назад и си давам сметка, че Бог ми е изпращал точните хора, на точното място. Камелия Грозева, една безкрайно милосърдна жена! Иван Иванов от София, д-р Стефан Панайотов от Сливен и неговите здравни медиатори, които винаги са били насреща, зам.- кметът Пепа Чиликова. Чак ме е страх да не пропусна някого… Наши приятели казват, че Сливен им бил малък и ще бягат в чужбина. Ама как ще е малък!? Той е един необятен свят! Разбира се, връзката ни с махалата никога няма как да бъде прекъсната. Решили сме със Стефан да направим всичко, за да влезе повече светлина там“, разказва Маги.

Маги и мъжът й ходят при близките си почти всеки ден, тя е доброволка като медицинско лице. Създали Майчин център, за да помогнат на младите майки, да обучат децата им на български език, да разпознават цветовете. В началото идвали свекървите, за да надзирават. Успели обаче да променят дори и тях.

В махалата ги наричат “българите”. В квартала, в който живеят - циганите. Обречени да са от части отритнати Маги и Стефчо, обаче, продължават да живеят така, както искат. Така учат и децата си - на трудолюбие и ценности. И гордо заявяват: „Ние сме български граждани от ромски произход“.