Убийства, сблъсъци на мутри, съдебни дела, огромни финансови злоупотреби бележат новата историята на зданието, пише "Трафик".
Ефория "Зограф" е създадена с указ на цар Борис III от 5 юни 1926 г. С него той нарежда с доходите от дарените на Зографския манастир имоти в България и извън Атон тя да подсигурява издръжката на калугерите ни в Света гора – в обителта "Св. вмчк Георги Победоносец – Зограф" и тези в скита "Достйно есть". Самата ефория не е подвластна на Светия синод, решенията в нея взима управителен съвет, състоящ се предимно от миряни. По времето на социализма тя е държавна собственост. През годините там е била Окръжната болница и битов комбинат .
В началото на 90-е години Ефория "Зограф" си реституира имотите в София и Пловдив и сградите започват да се дават под наем. Приходите, които отиват за издръжката на светата обител, обаче са цинично малко, колкото за "бог да прости".
На 21 ноември 1995 г. пловдивският бизнесмен Рангел Измиров и бившият общински съветник Иван Иванов сключват чрез фирмата “Мер къмпани” 10-годишен договор за стопанисване на имота на ул. „Петко Каравелов. Намеренията на Измиров са били да отдава сградата под наем, като според договора част от парите били за Ефорията, а с останалите смятал да я ремонтира и превърне в бизнес център. Според споразумението, през първите 36 месеца фирмата се задължава да брои месечен наем от 30 000 стари лв., а след това по $ 4000 на месец или равностойността им в левове според фиксинга на БНБ към деня на плащането. Две години преди това срещу него е започнало разследване за измама, тъй като „дарява” на Аграрния университет /тогава ВСИ/ цял замък в Австрия, който обаче се оказва ипотекиран.
Сградата става и арена на сблъсък между две силови групировки - бившите “седмици” и хората на Иво Карамански влизат в битка. Екшънът се разиграва заради сблъсък на интереси около прословутия имот на Ефорията.
През 1996 година съдружникът Иван Иванов изчезва безследно. Твърди се, че е избягал в чужбина заради дългове, но целият му багаж е открит в дома му. Криминалистите подозират, че е убит, но тялото липсва. Според тях Иванов е умъртвен, а трупът му е разтворен в бидон с киселина. След изчезването му Измиров сключва нов договор с Ефорията. започва политическа кариера и издига кандидатурата си за президент. Събирането на наемите е делегирано на бившият боксьор Христо Атанасов -Тепето.
Той се отчита на Измиров, който му дава пълномощно да сключва договори и от името на партията. По-късно разбира , че съдружникът му го мами, а освен това спи със жена му. Двамата се скарват и след схватката Измиров мистериозно изчезва. Женски глас оставя съобщение на телефонен секретар, че Рангел е заминал в чужбина, но няколко дни по-късно край Второ районно са намерени захвърлени личните му документи, включително и международния му паспорт. И този път труп липсва. Родителите на Измиров харчат огромна сума, за да открият следа от сина, но напразно. Криминалистите подозират, че той е на дъното на някой язовир.
След изчезването му, Христо Атанасов се свързва с лидера на народната партия Величко Тодоров - Гото от Племен. Заедно изработват схема за източване на ДДС чрез партийни фирми. Гото му дава пълномощно и през 1999 и 2000 тепето започва да издава фактури на земеделски кооперации за фалшиви доставки. Чрез тях кооперациите чистят задълженията си към бюджета. Според партийната документация Народната партия е извършила доставки за 1 600 000 лв, като натрупаното ДДС е 270 000 лв. Гото се изплашва и отказва да осчетоводи приходите. На 9 февруари тепето и Георги Матев издебват Гото пред кооперацията му, стрелят в него и изчезват. Арестуван е през 2002 година. В последствие е осъден на доживотен затвор.
Сметките показват, че вместо очакваната печалба през периода 1992 г.- 2002 г. в банковата сметка на ефорията са постъпили само 187 лв. Ето защо през 1999 г. поредният председател на УС Стоян Янев (тогава главен архитект на София) решава да сложи край на това и завежда село срещу Измиров и Атанасов за пропуснати ползи. След нескончаеми дела на 16 януари 2003 г. Пловдивският окръжен съд прекратява договора. Пловдивският апелативен съд потвърждава решението на окръжните магистрати и на свой ред отсъжда двамата длъжници да платят наема по договора за периода 21 ноември – 21 февруари 1999 г., възлизащ на 21 269.60 лв., и лихвите към него. По силата на същото решение Измиров и Атанасов трябва да броят на ефорията и неустойки от 89 450 лв., а също така да покрият и разходите по делото, които са 2386 лв. Управителният съвет обаче не успява да получи нито лев от тези пари.
Междувременно Ефория "Зограф" обжалва размера на обезщетението. Със свое решение от 10 август 2004 г. по дело 709/2002 г. Пловдивският окръжен съд задължава фирмата да й плати общо 605 253.65 лв., от тях 496 459.98 лв. са самото обезщетение, а 108 793.67 лв. лихва.
В момента Ефорията се управлява от директорски борд с председател проф. Иван Желев.
Идеята на градската власт е там да бъдат настанени няколко общински служби, за да бъдат близо до другата сграда, в която ще бъде настанена администрацията - бившата БНБ на ул. "Райко Даскалов". "В момента се водят преговори като искаме първоначалният ремонт да бъде за сметка на наемите, а след това парите, които общината да плаща, да отиват за издръжка на Зографския манастир" коментира кметът.
