По данни на европейската статистика България е една от страните, в които се полага най-голямо количество труд, като голяма част е извънреден, а не се заплаща като такъв, заради системата на сумираното изчисляване на работното време.

Това оповести лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който откри форум "Синдикални политики за устойчива заетост, достоен труд и преодоляване на нарастващата несигурност на работното място".

Манолов подчерта, че не е против това да се полага извънреден труд в законоустановените рамки, но по думите му е важно този труд да се заплаща като такъв, да се плаща като труд след края на работното време и като труд по национални празници, а не нормите да бъдат заобикаляни. Той съобщи, че в момента се прави подписка на синдикалните организации, членуващи в Европейската федерация на индустриалните работници, в която се настоява за ограничаване на сумирането изчисляване на работното време.

Според Манолов сумираното изчисляване на работното време е един от най-тежките пороци на пазара на труда в България и се разпростира в дейности, в които няма място. От синдиката още преди време настояваха сумираното изчисляване на работно време да бъде за не повече от четири месеца, какъвто пределен срок е установен в европейското законодателство.

КТ "Подкрепа" иска още сумирано изчисляване да се допуска само в производства, които изискват такова поради технологичното си естество, съобщи "24 часа". В последните години в страните от ЕС се наблюдава повишаваща се диверсификация на организацията на работното време на трудещите се, посочиха от КТ "Подкрепа".

За 2018 г. над 30 на сто от работещите са имали нередовен работен график, близо 40 на сто са работели различен брой часове в дните от седмицата /срещу 32 на сто за 2010 г./, 33 на сто са били с т.нар. "плаващо" начало и край на работния ден, 32 на сто са работели различен брой часове всяка седмица /срещу 26 процента за 2010 г./.

Основната тревога на КТ "Подкрепа", свързана с тези тенденции на пазара на труда и с нередовната организация на работното време е, че те водят до неустойчиви доходи и недостатъчно полаган труд, като предлагат минимална или никаква защита на работника по отношение на работодателя.