По време на изказване на ежегодна бизнес конференция на 29 януари, българският премиер потвърди намерението си София да влезе в Еврозоната до юли 2022 година, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe, цитирано от Фокус.
Както пише авторът, интеграцията в Еврозоната бе начело на дневния ред на тазгодишната конференция, на която Борисов обсъди ползите, които страната ще има, ако премине към Механизма на обменните курсове на Европейския съюз, а именно, че българите ще се радват на допълнителна финансова сигурност с надзора на Европейската централна банка, както и увеличени инвестиции.
Медията отбелязва, че „това е последната стъпка на българското правителство, което се опитва да укрепи позицията си на член на Европейския съюз, като същевременно се фокусира върху по-дълбоката интеграция в ядрото на блока“. „През 2007 г. България и още един бивш член на стария Източен блок от комунистическата ера, Румъния, се присъединиха към Европейския съюз. Оттогава и пред лицето на системните проблеми, произтичащи от наследството на стария комунистически режим, българската икономика и банковият сектор бяха осакатени от широко разпространената корупция и кронизъм“, посочва New Europe.
„България обаче работи усилено, за да намали инфлацията и дълга, както и да изпълни други критерии за присъединяване към еврозоната. За българското правителство предстои кръг от стрес-тестове за финансовата му система, които ще се проведат от Европейската централна банка. Резултатите се очакват през юли и ще играят важна роля при определянето на това дали България е в състояние да предприеме стъпки, които да я доближат до официалното присъединяване към Еврозоната. Най-ранните и най-оптимистични оценки споменават 2022 г. като вероятна крайна дата за България да стане част от общата валута“, отбелязва авторът.
Както България, така и Румъния могат да се изправят пред предизвикателства в стремежа си да станат по-интегрални играчи в Европейския съюз поради относителната слабост на техните икономики и буйната корупция в сравнение с останалата част от 28-членния блок, се предупреждава в материала. Приемането на еврото теоретично дава на страните по-високи темпове на растеж и по-голяма стабилност, както и подобрява избора на стоки за потребителите и повече възможности за предприятията, които имат лесен достъп до интегриран пазар, оценява в заключение New Europe.
Както пише авторът, интеграцията в Еврозоната бе начело на дневния ред на тазгодишната конференция, на която Борисов обсъди ползите, които страната ще има, ако премине към Механизма на обменните курсове на Европейския съюз, а именно, че българите ще се радват на допълнителна финансова сигурност с надзора на Европейската централна банка, както и увеличени инвестиции.
Медията отбелязва, че „това е последната стъпка на българското правителство, което се опитва да укрепи позицията си на член на Европейския съюз, като същевременно се фокусира върху по-дълбоката интеграция в ядрото на блока“. „През 2007 г. България и още един бивш член на стария Източен блок от комунистическата ера, Румъния, се присъединиха към Европейския съюз. Оттогава и пред лицето на системните проблеми, произтичащи от наследството на стария комунистически режим, българската икономика и банковият сектор бяха осакатени от широко разпространената корупция и кронизъм“, посочва New Europe.
„България обаче работи усилено, за да намали инфлацията и дълга, както и да изпълни други критерии за присъединяване към еврозоната. За българското правителство предстои кръг от стрес-тестове за финансовата му система, които ще се проведат от Европейската централна банка. Резултатите се очакват през юли и ще играят важна роля при определянето на това дали България е в състояние да предприеме стъпки, които да я доближат до официалното присъединяване към Еврозоната. Най-ранните и най-оптимистични оценки споменават 2022 г. като вероятна крайна дата за България да стане част от общата валута“, отбелязва авторът.
Както България, така и Румъния могат да се изправят пред предизвикателства в стремежа си да станат по-интегрални играчи в Европейския съюз поради относителната слабост на техните икономики и буйната корупция в сравнение с останалата част от 28-членния блок, се предупреждава в материала. Приемането на еврото теоретично дава на страните по-високи темпове на растеж и по-голяма стабилност, както и подобрява избора на стоки за потребителите и повече възможности за предприятията, които имат лесен достъп до интегриран пазар, оценява в заключение New Europe.
