Проф. д-р Юлиан Куюмджиев с остро отворено писмо до образователния министър със сигнал за нови репресии от страна на ръководството на академията

АМТИИ отново се тресе. Преподавателят в академията проф. д-р Юлиан Куюмджиев излезе с остро отворено писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в което го сигнализира за поредни репресии от страна на ръководството на висшето учебно заведение, носещо вече името на създателя си Асен Диамандиев. В писмен вид проф. Куюмджиев уведомява министъра, че се отказва от по-нататъшното си участие в Националното състезание „Ключът на музиката“, организирано от МОН, като председател на Националната комисия.

Ето и продължението на отвореното писмо без редакторски намеси:

„Писах Ви на 6 март, но Вие нито ме приехте, нито ми отговорихте, нито потърсихте начин да се свържете с мен. Вярно е, че аз съм обикновен професор, а Вие – министър. Но все пак Вие сте съвсем наясно със случая.

През 2017 година аз не гласувах за присъждането на званието „Почетен доктор“ на АМТИИ на г-жа Менда Стоянова. Изказах и публично мнението си. Не бих го променил и сега. Титлата „Почетен доктор“ е несъвместима с политическото нагаждачество.

Преди една година бях наказан с „Предупреждение за уволнение“. Тогава Ваш зам.-министър подписа писмо от името на МОН, в което се твърди, че министерството е „извършило проверка“ по подаден от мен сигнал. Всъщност проверка нямаше, но на 13 април м.г. аз вече бях наказан. Саморазправа с този, който е дръзнал да се усъмни в „непогрешимостта“ на ректора. По-късно Вие назначихте проверка и тя установи нарушения в АМТИИ, които Вие изнесохте на 11 май м.г. по време на парламентарния контрол. Но аз продължавах да бъда наказан. И едва в края на май „великодушно“ наказанието беше отменено, но не защото съм прав, а защото… нямам други нарушения.

Сега отново съм наказан с „Предупреждение за уволнение“ (за втори път в рамките на по-малко от година). Този път („случайно“) и на съпругата ми е наложено същото наказание. Впрочем тя също не е гласувала за г-жа Менда Стоянова. И двамата не сме изслушани преди налагането на наказанието, макар че по Кодекс на труда това е задължение на работодателя.

Наказанията са ни наложени не за да уплашат нас, а за да сплашат останалите. Това означава, че се връщаме доста години назад – във време, което сега се изучава като част от българската история.

Явно Вие не искате да се ангажирате с прекратяването на тази саморазправа и у мен остава усещането, че над ректора има политически чадър. Зная, че ще ми отговорите – има академична автономия. Но академичната автономия не означава нито ректорът да има абсолютна власт, нито академичните норми да обслужват политическата конюнктура.         Ето защо аз не виждам основание да продължа работата си в Националната комисия на Националното състезание „Ключът на музиката“, чийто последен кръг ще се проведе в АМТИИ на 23 и 24 март. Вече седма година съм председател на тази комисия (през последните две назначен със заповед от Вас) и имам принос в организацията и провеждането му. Включен съм като председател не за да си правя биография, каквато имам (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D1%83%D1%8E%D0%BC%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2), а защото притежавам необходимия професионализъм и компетентност.

Може би сега вече ще бъда отстранен от АМТИИ за „уронване  престижа“ на академията. (Но по-важното е, че в нея ще остане портретът на г-жа Менда Стоянова…). Искам обаче да Ви обърна внимание, че между престижа на едно висше училище и престижа на неговия ректор има разлика. Понякога доста голяма“.