Всички ние се интересуваме какво ще бъде времето. Как да се облечем утре, да вземем ли чадър със себе си… И прогнозата за времето най-добре отговаря на всички наши наболели въпроси. 

Но не всички са имали нашия късмет. Поне не и до 31 август 1848 година - денят, в който е публикувана първата прогноза за времето в историята. 

Метеорологичните прогнози стават възможни едва в края на 40-те години на 19 век. Първо бил изобретен телеграфът - средство, от което дават началото си много пособия, познати на нашето съвремие и без които животът ни е немислим. 

Телеграфът всъщност прави съобщаването на метеорологичните условия от отдалечени райони почти мигновено. Човечеството е познавало единствено вестниците по онова време. С изобретяването на телеграфа всъщност става възможно да се правят прогнози на базата на информацията за метеорологчните условия и посоката на вятъра. 

И още в началото прогнозата е била поставена на научна основа - над прогнозите са работили всички метеорологични станции на империята и дори Гринуичката обсерватория. Всички капитани на кораби са били натоварени със задачата да съпоставят данни от атмосферните условия и са разполагали с изпитани инструменти и изчислителна методология за тази цел

В началото двама офицери били натоварени със задачата да разберат как точно работи метеорологията. През 40те години на 19 век Франсис Бофорт и Робърт Фицрой. Двамата били уважавани мъже във Великобритания и затова откритията им били приети изключително сериозно и официално признати от кралската военна флота. 

Именно техните открития дали и основата на прогнозата за времето, която познаваме днес. 

Фитцрой изобретил няколко барометъра и ги дал на корабни капитани, които да го снабдяват непрестанно с информация за времето. Така аристократът създал и първата агенция, която да докладва времето във Великобритания. 

През 1895 година един много важен кораб бил загубен след ужасяваща морска буря, за която никой не подозирал. Точно тогава 450 души загинали. Това накарало Фицрой да създаде нещо, което да му позволи да прави по-дългосрочни прогнози за времето. Да предвижда какви ще бъдат метеорологичните условия. 

И така, преди около 150 години първата прогноза за времето се появила на бял свят. Тя била публикувана в лондонското списание “Таймс” и гласяла следното: 

Север - лек западен вятър; добро време
Запад - лек вятър от юг; добро време
Юг - свеж полъх от запад; добро време 

В действителност, прогнозата не представлявала нищо кой знае какво. Били някакви базови предположения, които обаче се оказали напълно точни. Това било много, много важно.

Точността обаче не продължила вечно, а Фитцрой започнал да усеща напржението на плещите си, което идвало от вси страни. С времето се появили доста сериозни здравословни и финансови проблеми, а стресът от управлението на Метеорологичния център в крайна сметка го тласнали към самоубийство през 1865 година. 

Въпреки това обаче завещанието на Фитцрой е безспорно и допринася значително за метеорологичната прогноза, която получаваме в наши дни. 

През миналия век метеорологичните и синоптичните прогнози се развиват с бързи темпове, използват се радиосонди и спътници, които издигат науката в буквален и преносен смисъл на по-високо ниво.

Въпреки това, синоптиците продължават да правят грешки. Времето зависи от сложни турбулентни процеси, които силно зависят от трудно определяеми условия. Метеоролозите се шегуват - има компютърни модели, които точно предсказват времето за следващия ден, но са нужни два дена, за да се изчислят.