Питбул разкъса пинчер в градинка в столичния квартал Изгрев.
Според собственика на малкото куче, агресивният питбул нападнал него и двете му кучета, като за едно от тях инцидентът бил с фатален край.
Мъжът твърди пред „24 часа”, че е подавал сигнали срещу собствениците на агресивното куче, но те са били игнорирани от властите.
Вижте цялата му история:
„Действието се развива в столичния квартал Изгрев. Става дума за една обикновена битова история, касаеща пинчер, питбул и неговите стопани (млад „батка“ и откачения му баща). За жалост първият участник в разказа вече не е сред нас – пинчерчето Роби си замина разкъсано от обучен да убива, озлобен питбул. Питбул, който вместо да бъде възпиран от собственика си, бива окуражаван да пролива кръв.
Ще се върна назад във времето, защото докато си мислех за Роби някои епизодични спомени изплуваха. Помня когато младежът с питбула, днес професионален или мераклия ММА боец, беше още дете. Един ден на междублоковата площадка го заварих да налага с огромна злоба друго дете, което на практика отдавна бе безпомощно. Аз също не съм светец, бил съм се безброй пъти с приятели, съученици и други. Но особеното в онзи случай бе, че до двете деца стоеше бащата на К., който яростно окуражаваше сина си.
Бащината гордост личеше по лицето му. Тръгнах да разтървавам децата. Не се наложи, тъй като бащата И.П., вероятно засрамен или по-скоро притеснен от появата ми, издаде команда боят да бъде прекратен.
От тогава минаха около 20 години. В този интервал от време нямам други спомени от К. Но баща му виждам почти ежедневно по улиците на квартала, в гората, в центъра и къде ли още не. Говори се, че бил доносник. Може би са квартални слухове, а и да е вярно, няма пряко отношение към случая с Роби. Но когато го видях за пръв път с куче си казах именно това – сега вече ще имаш добро оправдание за постоянното ти мотаене, зяпане и слухтене из квартала.
Поотклоних се от темата, извинете за което. Но ми се стори удачно да поставя случката в контекст. Сякаш имам някакво подсъзнателно желание да намеря оправдание както за К. (младежа, обучил питбула да убива), така и за самия питбул – и двамата резултат от един определен възпитателен модел. Защото в началото на тази верига стои бащата – човекът, разхождал кучето в трагичния ден.
Впрочем като че ли няма нужда да разказвам самата история... всеки отдавна се е сетил каква е тя. Малък пинчер ходи по тротоара, изскача питбул (разбира се без повод и намордник), захапва го, отнася го в гората. Опитите да бъде спасен са напразни... Е, ето все пак и един детайл, който ми изглежда показателен. Докато стопанина на пинчера се опитва да извади от устата на питбула малкото животно, г-н И. П. казва „Не ми удряй кучето, ей“. Самият той не прави каквото и да е усилие да спре машината си за убиване. Точно обратното…
Роби няма да се върне. Мога само да се надявам тези хора да си върнат смисъла. Вероятно за мнозина е просто едно кученце. Но в действителност е много повече от това. Колко жалко, че в едно и също общество се налага да съжителстват тези две реалности – едната на добряците, усмихнатите стопани на Роби, а другата – реалността на К. – възпитателя на кучета убийци, неговия ментално болен баща и питбула Мастер!”
