Всичко започва през 2015 година, когато група младежи решават да вдъхнат живот на обезлюдяващи села в Община Лъки - Югово, Дряново, Джурково и Манастир. Година по-късно към каузата се присъединява Милица Джанджова и до ден днешен ври и кипи в идеята на „Резиденция Баба“. Попадайки в далечен за нея край, Милица открива ново семейство.
Сърцето ѝ се отваря за приемните баба и дядо и те завинаги остават със запазено място в него. Идеята за прекараното време на село е ново качество на човешките взаимоотношения - между поколенията, между градските и селските общности. Млади и стари заедно творят, учат се на традиции и нови технологии, спомнят си за миналото и мечтаят за бъдещето. “Резиденция Баба” се появява като отговор на съвсем конкретната нужда да запазим и предадем нататък изчезващите традиционни практики и знание. Младите хора у нас имат нужда от спокойствие. Не мрънкат, а работят активно за промяната.
Дават смисъл на замиращия селски живот. Връщат надеждата в самотните пенсионери, живеещи в най-бедните и изоставени български региони. Младежите отиват там необременени, потапят се в средата и заедно търсят решение. Искат с помощта на местните да върнат чара на селския живот, разказва Милица пред БНР.
България е сред страните с най-висока степен на обезлюдяване на селските райони в Европа. В българските села живее към 26.5 % от населението на страната ни (по данни на НСИ от 2017 г.). Създаването на „мостове“ на автентично свързване и солидарност между поколенията, между градска и селска култура по иновативен начин, е от основните фокуси на „Фабрика за идеи“ в повечето ѝ инициативи.
Организираната от тях „Резиденция Баба“ е откровена среща, която търси полезните допирни точки с възрастните хора, живеещи в обезлюдяващите села и младежи, които искат да се докоснат до местните бит и култура. Милица Джанджова е изпитала този опит на гърба си. Живяла е на село при приемни баба и дядо. Докоснали се до корените си, младежите се връщат смирени.
Възрастните хора пък се чувстват окрилени. Във времена, в които живеем като егоисти, всяка капка внимание е лъч живот в самотния делник на изоставените български пенсионери.