Новите промени в Закона за личните данни, приети от ресорната комисия в Народното събрание, събудиха притеснения дали няма да бъде затворена устата на медиите, както и ще бъдат ли цензурирани журналистическите разследвания.

Според промените специален държавен орган ще преценява коректността на журналистическите материали и дори ще може да налага глоби. В закона се казва още и че медията трябва да вземе предвид поне 10 фактора, когато пише статия: естеството на личните данни, влиянието, което разкриването им ще окаже върху собственика и доброто му име, обстоятелства, при които личните данни са станали известни на журналиста и т.н.

Дали това наистина е така и ще бъдат ли подлагани медиите на субективна преценка на незнаен държавен служител? Агенция ПИК потърси за коментар шефа на Комисията за защита на лични данни Венцислав Караджов. С него разговаря Ивайло Атанасов:

- Г-н Караджов, сякаш се появиха много неясноти след приетите от ресорната парламентарна комисия предложения за промени в Закона за личните данни. Има ли наистина такива и доколко има поводи за притеснения в медийни среди?

- За мен нещата са ясни. Това, което се публикува в медиите, е доста едностранно и не знам защо се забравя, че ние от 2002 г. насам разглеждаме всякакви данни срещу медиите, когато са администратори на лични данни. Това не е нещо ново. Тези критерии, които се публикуват, са критерии, които комисията прилага винаги, когато разглежда жалби срещу медии, когато те обработват лични данни. Досега от страна на комисията не е имало залитания. Ние всяка година гледаме жалби.

Миналата година имахме 35 жалби и само една е намерена за основателна, по-миналата година бяха 12 и пак само една е основателна.

Още повече, че тези критерии не са измислени от нас. Това са критерии на Европейския съд в Страсбург. Те са извадени от случаите, които съдът е публикувал. Мога да ви посоча и конкретните случаи, гледани в периода 2010-2012 г. Оттогава тези критерии са и критерии на комисията и те се разглеждат. В момента даже добре стана, че те станаха официално оповестени, защото това е именно прозрачното - да се види как и какво прави този контролиращ орган и защо го прави. Нашите решения подлежат на съдебен контрол. Не е вярно, че някой ограничава правото на свободно изразяване. Имайте предвид, че тези критерии се прилагат доколко те са съотносими.

- Връщам се на едностранчивостта - мнозина определиха тези промени като репресия срещу медиите, поне така беше представено на обществото.

- Няма репресия, разберете. И сега режимът е такъв. Единственото, което според мен притеснява медиите, е голямата санкция, която евентуално може да им се наложи.

- А при какви условия медиите могат да бъдат разследвани и глобявани?

- Както и досега – тогава, когато обработват лични данни в нарушение на правилата. Имайте предвид, че сегашният закон е по-либерален от предишния. В сегашния закон ние предвидихме облекчение и деругация за медиите. Медиите могат да събират всякаква информация, включително и лични данни, без да спазват изискванията на регламента, което е задължително за частните и публични органи, включително и МВР, които са администратори на лични данни. Изискванията са точно определени и са шест: съгласие, законово задължение, договорно задължение и т.н.

Медиите всъщност могат да събират всичко, защото ние дадохме деругация от това и те могат да събират всичко, за да докажат конкретния случай. Когато обаче вече искат да оповестят, т.е. да публикуват разследването си, тогава трябва да направят преценка по тези критерии и да преценят – целта, която искаме да постигнем, можем ли да я постигнем без да оповестим ЕГН-то на лицето или конкретния негов адрес, или без да казваме, че например синът му учи в училище в Англия.

Ето - например вие правите разследване за някакъв депутат, който прави лобистки предложения, обаче законът е за горите и вие започвате да публикувате информация къде живее този депутат, жена му къде работи, къде учат децата му...

- Да, това са въпроси, които изобщо не касаят журналистическото разследване.

- Точно така. Обаче ако вие завъртите въпроса и кажете, че това е някаква корупционна схема и имате доказателства, че той получава пари, тогава нещата изглеждат по друг начин и можете да напишете какви имоти има, каква кола кара, колко струва обучението на сина му в чужбина.

- От разговора ни досега можем ли да обобщим, че притесненията са абсолютно неоснователни?

- Абсолютно неоснователни! Даже за вас, журналистите, е по-добре, защото има прозрачност. Моят мандат свършва на 16 април, но като назначат нови, тези хора трябва да спазват тези правила, а не да си измислят техни. Има правна сигурност, има устойчивост в законодателството и когато органът издава решения оттук нататък, той ще трябва да коментира всички тези критерии. Ако той не ги коментира или ги коментира едностранчиво, вие ще имате правото да оспорите решението му пред съда и то да падне. Това е за ваша защита и няма място за притеснения.

- Информацията, която излезе, може би за някои е била неочаквана и това е породило техните притеснения за цензура.

- Няма да има никаква цензура. Ние изобщо не контролираме свободата на изразяването, на словото и достъпа до информация. Ние нямаме нищо общо с това. Ние контролираме и ще се намесим само тогава, когато медията, а не журналистът – журналистът не носи никаква отговорност – след като е събрала личните данни – а ние не се интересуваме даже как ги е събрала. Ние казваме, че медията може да събере всичко, за да докаже конкретните факти и обстоятелства, които иска да публикува. Ние казваме, че за да може медията да постигне целите си да информира обществото, няма да прилага никакви критерии за основания. Въпросът е: ако е събрала лични данни, тогаво вече да прецени кои от тях да публикува, за да докаже своята теза. Например по някакъв начин е достигнала до данъчна декларация и се взима решение да се публикува, но ЕГН-то да е заличено, както е и сега. Това е, няма нищо различно.

Това пази и от фалшивите новини, защото именно непроверената информация, фалшиво изнесената информация, която несъответства на целите, именно там се раждат тези фалшиви новини и пада рейтингът на медиите. Няма нищо ново. Ние и в момента имаме същите компетенции и ги прилагаме. Някъде да сте чули за нещо скандално, някоя медия да е репресирана? Имайте предвид, че за бизнеса се прилагат 50 пъти повече мерки от медиите и досега да сте чули, че някоя фирма е фалирана – това са преувеличени неща. Някой си търси нещо скандално, за да си вдига рейтинга.