Ще я наречем София. Името й е измислено, но не и историята й. Тя е 12-годишно българско момиченце, което е било отнето от родителите си от социалните служби на Италия.

През 2012 година семейството заминава за “Ботуша” и заживява в Ладисполи, недалеч от Рим. Пътуват малката София, майка й, а и мъжът, с когото жената живеела на семейни начала.

Преди година обаче социалните служби отнемат София от семейството й, след сигнал, дошъл от училището. Някой информирал институциите, че детето не е посещавало учебното заведение в продължение на 27 дни заради въшки, момичето не било къпано и носело дрехи, които не му били никак по мярка.

Последвала една среща с родителите. Навръх 11-тия рожден ден на детето – социалните служби почукали на вратата на българите.

Оказало се, че семейството живее в пълна мизерия. Служителите на институцията заявяват пред италиански медии, че в къщата било пълен хаос.

Семейството на София обаче обяснило, че наскоро приключили ремонт и дори планират да се върнат обратно в родната България. За това свидетелствали и многото кашони, в които били опаковани вещите на семейството. На снимки обаче се вижда, че къщата е повече от прилична и стаята на София е напълно нормална.

Родителите се оплакали пред социалните служби, че имат остри спорове с училището на София, и най-вече с директора Р. А. Те дори направили няколко оплаквания пред властите, че в нарушение на закона за защита на частния живот и на децата той разпространил неоторизирано на сайта на училището снимки на София.

Родителите протестирали и срещу факта, че румънският език бил наложен като задължителен в училището (в Ладисполи има голяма румънска общност), а английски можело да се учи само срещу заплащане.

През юни 2018 година обаче българчето е отнето от семейството. При това без извършването на каквото и да било по-дълбочинно разследване. Не е била потърсена гледната точка на други членове на семейството. Социалните работници просто се появили с карабинери и полиция пред дома на българите, отнели София и а настанили в католически приют.

Случаят на българчето обаче предизвика доста остри реакции сред обществото в Италия. Последваха протести пред Министерството на правосъдието в Рим, в които взеха участие членове на асоциацията А Пи Ес. Неин председател е сенаторът от "Форца Италия" - Лусио Малан, който разказа лично историята на София в своя блог.

Протестите обаче събраха на едно място и други родители със същата съдба - адвокати от цяла Италия, дошли в столицата на свои разноски, асоциации, борещи се за правата на децата, отнети от семействата им. Всички те искат проектозакон, който да предвижда санкции за социалните работници, които не спазват крайни срокове и процедури, и по този начин нарушават нормите за закрила на децата.

Има и нещо повече - интересна връзка между монахинята от католическия приют и директора на училището, което посещавала София. Според сенатор Малан съществуват снимки, на които въпросната монахиня била прегърната с директора на образователната институция.

От 28 юни 2018 г. до май 2019 г. София можела да вижда единствено майка си два пъти седмично, и то в присъствието на хора от приюта. Било и забранено да чува по телефона или да вижда мъжа на майка си. Момичето било принуждавано да помага при неделните католически служби, въпреки че е източноправославна християнка, и и било забранено да говори на български с майка си. Самата тя открила на гърба на детето си огромен белег. От какво е и от кога е там - никой не знае!

Повече от година след отнемането ѝ от семейството за момичето не е задействано изпълнението на какъвто и да било проект за подкрепа, противно на написаното в италианския закон, пише сенаторът от "Форца Италия".

Българката получила писмо от социалните, в което категорично и забраняват да се среща с детето си “по повод последните събития”.

Сайтът на института публикувал след Великден, в нарушение на закона за закрила на частните данни, статията "Великден в Ладисполи", която уж била написана от самата София, и в която се посочвало истинското и име и се показвала нейна снимка.

Лицето било леко замъглено, но се подразбирало, че е тя. В статията София "пишела" колко е доволна и как се радва на грижите на монахините, докато другите деца са със семействата си през ваканцията, как обичала да бъде близо до свещеника и как монахинята А. М. била шеф на всички.

След всичко това и българското посолство в Рим се зае със случая и обяви, че работи за редовни срещи между отнетото в Ладисполи българско дете и майка му, като след намеса на мисията ни – вчера майката е успяла за първи път от три месеца да установи контакт по телефона с детето си.