Пловдивчанин намери документи - лична карта, шофьорска книжка и пари до ресторант Джъмп. И направи пост в eдна от групите на Facebooк с призив, ако някой познава момчето от снимката, да се свърже с него на лично. И…
Момчето, чиято лична карта е била в загубения портфейл, много скоро се появи. Оказа се, че и намерилият документите, и изгубилият ги носят едно и също име – Стоян. Публикуваме тази история не заради самия факт, а заради това, което написа по-късно Стоян Иванов на Стоян Желев.
Публикуваме го с незначителна редакторска намеса:
Стоян Желев, ти си огромен човек ... 4 години живея в Лондон и винаги, когато някой ме попита от къде съм ( макар и горд с историята ни), с лек уплах казвам "България", защото зад граница нашата нация олицетворява измамници, крадци и т.н. След неочакваната ни среща днес нямам търпение да се прибера в Лондон и да бъда попитан от къде съм, за да кажа с гордост, че съм българин и да им разкажа за срещата ми с теб.
До всички, които четат този пост: имах 500 лв. вътре - когато той ми подаде документите (очевидно първо погледнах дали парите са там) и видях че са непокътнати, веднага му подадох 100 лв., а реакцията му беше възмущение от моя жест... Поисках да отидем до близкия магазин, за да го почерпя любимото му питие или какво друго си поиска, а той скромно ми отговори, че един ден може да се случи на него, и изрично отказа какъвто да било материален жест на благодарност.
Съжалявам само, че историята от нашата среща ще звучи шокиращо за болшинството, които ще прочетат съобщението ми, защото хора като теб са рядкост... И все пак днес ти ми показа, че доброто все още е някъде между нас и в никакъв случай не трябва да спираме да вярваме в него. Адаш, пожелавам ти ВЕЧНО ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ.
