Днес, 6 януари, се навършват 170 години от рождението на оногова, който ни показа, че няма по-сладка смърт от тая пред олтара на Отечеството. Преди 170 години в Калофер се роди този, който ни поразява не само с блясъка на своя поетичен гений, но и с дълбочината и смелостта на своята мисъл.
Съвсем неучудващо, Ботев намира своята естествена среда сред революционната емиграция в Букурещ. Това са все бедни люде, като него, “този нов пролетариат - както го нарича Иван Вазов - съставен от подвизи, дрипи и слава“. Емигрансткият живот тежи Ботеву. Всеки негов “утрешен ден е начало на нови нужди и нови борби с живота“. Но той не скланя глава пред трудностите. И с дръзновение повежда битката с живота.
В края на лятото на оная чудно омайна 1868 г., в която година на народний небосклон изгреяха сияните звезди на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, изгнаническата Ботева неволя стая още по-тежка. Той пише: “По причина на боледуването ми, аз съм паднал в такава бедност, щото освен, че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния си хляб“.
Години на лишения се нижат една подир друга. Години на борба с живота, на подготовка за великото дело на неговия живот - сбъдването на “Моята молитва“. Левски вече е преминал в безсмъртния пантеон. Идва годината 1876. Героичната година. Годината, в която поробений народ вдигна гордо своето чело и извика чрез устата на Бенковски: “Ставайте робове, аз не ща ярем!“. И ето, Ботев е там! В първата редица на своята чета, съставена от наемни работници, слуги, овчари, градинари, няколко бивши учители - всичко към 205 души, потеглят към своята Голгота.
“Радецки“. Целуването на родната земя. Трепетното очакване. Несполуките... но не! Той не е сломен! Той падна, найде своя гроб в редовете на борбата. И ни завеща преди всичко страстната си омраза към националното робство, към поробителите, потисниците, изедниците и грабителите на народа. В съзнанието ни, Ботев - великият революционер - ще живее вечно не само със своя героизъм, но и със своята безсмъртна и ненадмината поезия. Той освен със славата на патриот и революционер, живее у нашите съзнания и със славата на гениален поет. Тя е израз на прозрението на един гигантски ум, на вълненията, на мечтите му... на едно голямо сърце, тъй страстно обикнало своята Родина.
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“. Поклон, дълбок поклон сторваме сега пред тебе, великане български! Ти със своя устрем си най-ясният изразител на едно наглед обикновено, но безценно бъдеще - светлото и свободно бъдеще на българското племе!
иподякон Ивайло Атанасов, Варна, 2013 г.. Словото е писано по повод на 165-ата годишнина от рождението на Христо Ботев, но до тази година така и не беше публикувано
