„Три прости изречения, а грешките са повече от три!? Една трета го правят в социалната мрежа – малко пишат, много грешат. Други от „авторите“ на честитките просто са взели чужди постове. Честитките за Нова година показаха колко е зле положението. 11 години учиш и не можеш да сглобиш пожелание с поне 11 думи без грешки“. Това твърди преподавателката М. Р., която на 1 януари закрила „протестно“ профила си във Фейсбук.
Не знае как точно да определи решението си - „протест“, „бягство“, „самонаказание“, „временна заблуда", пише 24rodopi.com.
„Факт е, че все повече хора живеят в социалните мрежи. Особено пък младите. Реалният живот е по-различен от този във Фейсбук, по-труден, но приятното прекарване в социалните мрежи доколко е полезно? Какво работа ти вършат часовете, прекарани във Фейсбук днес? Воайорството там кои от проблемите в реалния живот решава?“, реди въпрос след въпрос преподавателката, която е категорична, че „социалните мрежи са огледало на катастрофата в българското образование“.
„Вие знаете ли, че в последните години учителите помежду си коментираме, че реалните оценки на учениците от горен курс се сгромолясват, а в същото време има ръст на завършващите висше образование. Не гледайте дипломите – нито ние сме стриктни в оценяването, нито колегите в университетите“, казва тя.
С 10 процента е нараснал делът на висшистите в Кърджали само в периода от 2011-та до 2014 година, сочи официалната статистика. Относителният дял на населението между 25-64 години с висше образование е 19,8 %, а през 2011-та е бил 9,8 %.
Не знае как точно да определи решението си - „протест“, „бягство“, „самонаказание“, „временна заблуда", пише 24rodopi.com.
„Факт е, че все повече хора живеят в социалните мрежи. Особено пък младите. Реалният живот е по-различен от този във Фейсбук, по-труден, но приятното прекарване в социалните мрежи доколко е полезно? Какво работа ти вършат часовете, прекарани във Фейсбук днес? Воайорството там кои от проблемите в реалния живот решава?“, реди въпрос след въпрос преподавателката, която е категорична, че „социалните мрежи са огледало на катастрофата в българското образование“.
„Вие знаете ли, че в последните години учителите помежду си коментираме, че реалните оценки на учениците от горен курс се сгромолясват, а в същото време има ръст на завършващите висше образование. Не гледайте дипломите – нито ние сме стриктни в оценяването, нито колегите в университетите“, казва тя.
С 10 процента е нараснал делът на висшистите в Кърджали само в периода от 2011-та до 2014 година, сочи официалната статистика. Относителният дял на населението между 25-64 години с висше образование е 19,8 %, а през 2011-та е бил 9,8 %.
