"... войните водят богатите, а кръвта проливат бедните…" – Маргарет Мичъл
Трудно е да погледнеш войната в очите, когато тя те гледа с очите на дете. Защото войните водят възрастните, не децата. Във войните печелят възрастните, но най-много губят децата. Представата им за нормалност се променя, научават се да живеят като възрастни. Научават се да мислят като възрастни. Войната ограбва децата от мечтите им.
Трудно е да погледнеш войната в лицето. Особено ако тя те гледа с очите на дете.
Джоума и семейството му са от кюрдски произход. Живеели в сирийска провинция. Решили да бягат от войната през 2018 година. Качили се на автобус, който трябвало да ги откара в Ливан. Майката, бащата и брата на Джоума се качили с надеждата за един по-добър живот.
Тогава автобусът им е ударен по време на един от въздушните удари в Сирия.
Джоума бил до прозореца. Стъклото се разбило на хиляди малки парченца и напълно унищожило лицето му. Момченцето останало напълно сляпо.
Дори днес очите му понякога кървят, а малки парченца стъкло излизат от кожата му.
Баща му губи 8 от десетте си пръста на краката. Но Джоума и семейството му са живи.
Живеят в беден квартал в Бейрут. Обитават една тясна стая. Но са живи.
Днес малкият Джоума е на четири годинки. Живее като едно почти нормално момче - любопитен, пъргав и на моменти непослушен. И макар да е сляп
Джоума вижда света с душата си.
