Жирардели: Не бива хората в Банско да чакат по 2 часа, за да се качат в планината

Марк Жирардели даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Легендарният алпиец се чувства у дома си в България. Той е сребърен медалист в гигантския и супергигантския слалом на олимпийските игри в Албервил през 1992 г. и петкратен носител на Световната купа в ските. Въпреки че спря да се състезава през 1997-ма година, Жирардели все още стряска сънищата на някогашните си конкуренти в слалома. Дългогодишен консултант е на Българската федерация по ски и рекламно лице на курорта Банско, както и собственик на фирма „Юлен“.

- Какво е значението на Банско за България?

- Банско за България е като Сент Мориц за Швейцария, Кицбюел за Австрия или пък Кортина Д'Ампецо за Италия. Тук е пикът на зимния туризъм и със своята стратегия и представяне Банско е един от най-популярните ски-курорти в България и Източна Европа.

- Нуждае ли се Банско от още нещо?

- Абсолютно. От много години се борим за по-добра инфраструктура – основно за втори кабинков лифт, което е задължително. Не бива хората да чакат по два часа – два часа и половина на начална станция, за да се качат в планината. Една кабинкова линия не е достатъчна за извозването на всички желаещи да практикуват зимни спортове. Когато съм споделял този проблем с хора в Австрия и Германия, те все ми се смеят, защото си мислят, че всичко в България е по-лесно за започване и реализиране на подобно начинание. Налага се да им обяснявам, че тук е много по-сложно в сравнение с Швейцария, Австрия и Германия.

- Какво е положението примерно в Австрия през този сезон? Имат ли нова инфраструктура?

- В Австрия само през този сезон откриха една голяма телекабина, 13 гондоли, 10-15 седалкови лифта и още няколко по-малки съоръжения. Това са сериозни подобрения в инфраструктурата, които са необходими. Тук в Банско ни спират от толкова много години да продължим да се развиваме и подобряваме нивото на туризма в България. Трудно ми е да обясня това на чуждестранни медии, защото те не могат да го разберат.

- Какво смятате за новата политика без пластмасови изделия в зоната? 

- Това е най-доброто, което може да се направи. Един от най-добрите ми приятели е шефът на водещ спортен концерн. Името му е Каспър Рорстед. Вероятно сте го чували? Преди две години създаде нова линия за спортни обувки, произведени от пластмаса от океаните. Те направиха 2 милиона чифта маратонки с тези пластмасови отпадъци. Това решение имаше огромно положително отражение в медиите, което според мен ще се случи и в България. Много е важно да правим стъпки към опазване на природата и чистотата в страната. Това е една изключително важна крачка на Банско. 

- От доста време сте свързан с нашата страна. Знаете ли думи или фрази на български? 

- Говоря български не пред публика. Не бих искал да провокирам телевизионните зрители. Мога да говоря малко, но предпочитам да съм на 1-2 чаши хубаво българско червено вино. Тогава българският става наистина добър. Сега, когато говоря с вас ще се въздържа да използвам родния ви език. 

- Кое е по-трудно за един човек – да е в политиката или да е професионален спортист?

- Аз не съм в политиката и не мога да направя сравнение. Мога да ви кажа, че да си спортист на нивото на което аз бях, е много, много трудно. Сега моята работа, която много обичам, е в сферата на икономиката. Аз съм публична личност не само в България, но в целя свят. Говоря 4-5 езика и за мен е удоволствие да се запознавам с различни култури – в България, Чехия, Америка, Африка и дори Азия. Затова когато имам избор, предпочитам нови за мен страни.

- Кое е най-голямото предизвикателство сега пред Вас?

- През последните 2-3 години имах няколко нови идеи в икономическо отношение. Издадох три книги, които до момента са само на немски, те са криминални новели свързани със ски бизнеса. Разказват историята на един човек, който кара на ниво Световна купа и е от Швейцария. Така че вече сме на пазара с първите три части, а следващата есен се очаква да излезе и четвъртата. Това е ново за мен. Имам линия за ски облекло, което се произвежда основно в България, притежавам туристическо списание, което е с тираж 250 000 копия. Участвам и в много конференции, даже наскоро бях лектор на форум в Икономическия университет в Цюрих. Това са някои от новите насоки, в които се пробвам и експериментирам. И да ви призная, ми харесва.

- Занимавате се с толкова много неща. Как ви стига времето? 

- Денонощието е 24 часа за всички, спя 6 часа и имам 18 за работа. Обичам работата си и ако не правя нищо, ми е скучно и се изнервям. Затова се опитвам да запълня всичките 18 часа – уча нови езици, срещам се с хора, работя, чета книги и пътувам. Всичко това е много важно за мен.

- Доста време вече сте съветник на министъра на туризма у нас – кой е най-трудният съвет, който сте давали и какви са най-големите предизвикателства пред вас? 

- Най-важното нещо за всяка страна са туристите, които идват от чужбина. Те трябва да се чувстват добре дошли. В Австрия и северна Италия са почти безгрешни в това отношение. Една от причините да обичам България е, че хората тук са много приятелски настроени и приветстват чужденците. Но това трябва да се случва на по-високо професионално ниво. Не е достатъчно да се усмихнем, нужно е и да предложим отлично обслужване на туристите. Примерно няма как да предложиш добра услуга, ако пътищата към курортите – и зимните, и на Черноморието, не са в добро състояние. Същото важи и за инфраструктурата в ски-курортите, която трябва да е съвременна – нови оръдия за правене на сняг, нови лифтове, паркинги близо до ски-съоръженията, ресторанти и хотели на високо ниво. Това са услугите, които трябва да предлагаме на туристите. Те изграждат отличен положителен имидж на страната. Това е бъдещето, ние строим бъдещето на нашите деца по този начин. Това са важни неща не само за България, а за целия модерен свят.

- Сутрин, като се будите, изпитвате ли някакви болки, напомнящи Ви състезателната кариера?

- Разбира се, че ме боли всеки ден, но предпочитам да ме боли, отколкото обратното, защото това ще означава, че съм умрял. Предпочитам да живея и да ме боли тук-там. Болежките ме карат да се чувствам жив. Претърпял съм много контузии и операции. Свикнал съм да изпитвам малко болка в тялото си, защото толкова много хора нямат късмета да продължават да карат ски, да играят голф, до ходят в планината и да карат велосипеди. Има хора, които са в инвалидни колички, или лежат в болници, защото не са здрави. Аз съм щастливец, защото може да имам някакви травми, но продължавам да правя каквото си искам. И пожелавам на всички хора, които имат някакви здравословни проблеми да ги преодолеят. Здравето е най-голямото богатство. 

- В началото сте били не само скиор алпиец, но сте практикували и ски-скокове. Кога за последно скачахте?

- Когато бях момче на 11-12 години участвах в състезание по ски-скокове в родния ми град. Спечелих, след като сутринта бях участвал в състезание по алпийски дисциплини. Не беше дълъг опит – 30 м, но бях само 11-годишен. Беше хубаво преживяване, но не беше това, което исках. В алпийското спускане имаме достатъчно големи скокове, които могат да достигнат до 80 метра, което ме удовлетворяваше. Нямах нужда да правя скокове по 150 метра. И смятам, че не съм сбъркал!