Френското Национално събрание гласува в подкрепа на законопроекта за въвеждане на право на асистирана смърт при строго определени условия. Решението идва след години на остри дебати и многократни промени в първоначалните предложения.
Депутатите в долната камара на парламента одобриха мярката с 291 гласа „за“ срещу 241 „против“, въпреки че Сенатът, който е доминиран от десните партии, вече три пъти отхвърли проекта. Преди законът да влезе в сила обаче, министър-председателят Себастиан Льокорню планира да изпрати ключови части от него за разглеждане от Конституционния съвет на страната.
Новият закон ще позволи асистирана смърт единствено на пълнолетни френски граждани, които страдат от тежко и неизлечимо животозастрашаващо заболяване в напреднал или терминален стадий. Задължително условие е болестта да им причинява постоянно физическо или психическо страдание, което е непоносимо или резистентно на всякакво лечение.
Процедурата предвижда пациентът свободно да декларира волята си пред лекар, който след консултации трябва да вземе решение в рамките на 15 дни. Следва задължителен двудневен период за размисъл, след който пациентът трябва сам да приеме смъртоносното вещество.
В случаите, в които той е физически неспособен да го направи, веществото може да бъде приложено от лекар или медицинска сестра. Решението на пациента да пристъпи към процедурата трябва да бъде потвърдено от лекуващия лекар в самия ден на нейното изпълнение.
С това решение Франция е напът да се присъедини към групата от европейски държави, които вече декриминализираха асистираната смърт под някаква форма.
Нидерландия и Белгия легализираха процедурата още през 2002 г. за хора с непоносими страдания от неизлечими болести, а Швейцария отдавна позволява асистираното самоубийство, стига помагащият да действа с неегоистични подбуди. Подобен дълъг дебат се води и в Обединеното кралство, където блокираният по-рано законопроект за Англия и Уелс се очаква да се върне в парламента през септември.
Въпреки одобрението в Националното събрание, темата във Франция остава изключително чувствителна политически и среща сериозна съпротива от страна на Католическата църква и част от медицинското съсловие. Критиците на закона изразяват опасения, че той може да внуши на уязвимите пациенти, че са в тежест на обществото.
В същото време социологическите проучвания показват, че огромното мнозинство от френските граждани подкрепят правото на неизлечимо болните сами да избират между палиативните грижи и асистираната смърт.
Президентът Еманюел Макрон отдавна подкрепя тази реформа, но свикването на предсрочни избори преди две години забави процеса. Настоящият премиер Льокорню също има своите резерви и затова се обърна към Конституционния съвет, който да провери дали три конкретни аспекта от закона съответстват на конституцията.
Първият спорен момент е дали предвиденият двудневен срок за размисъл не е твърде кратък за вземането на толкова съдбоносно решение.
Вторият въпрос засяга възможността на пациенти под съдебна защита поради нарушена способност за преценка да дават свободно и информирано съгласие. Третият казус е свързан с ролята на здравните заведения и хосписите, чиято основна цел е да предоставят палиативни грижи за терминално болни, а сега ще трябва да осигуряват и услуги за асистирана смърт.
Превод: Glasnews.bg; Източник: BBC
