Вилдесхаузен е малко градче в провинция Долна Саксония. Близо е до по-големите градове Бремен и Оснабрюк. През 2020 година се прочу със случаите на зараза в кланицата "Геестланд".

По-късно стана ясно, че във Вилдесхаузен живеят много българи. При общо 21  810 жители (данни от края на март) официално регистрираните в градчето с българско гражданство са над 1800. Те са и най-голямата чуждестранна група в града. След тях се нареждат поляците с 402 души. А румънците са едва 105.

Много българи работят в кланици

Преди две години българите са били под 1500. Защо броят им нараства толкова бързо?

От общината във Вилдесхаузен посочват пред "Дойче Веле", че това се дължи най-вече "на възможностите за работа, които осигурява икономическата структура в и около градчето". И действително: много от живеещите там българи работят в месопреработвателната индустрия.

От години обаче политици и експерти критикуват този бранш, че не прави достатъчно за интеграцията на работниците от Източна Европа, които са заети в кланиците и фабриките за месо.

"Тази индустрия разчита на роби, но когато стане дума за жилищната ситуация на работниците, тя деликатно мълчи", критикува местният политик Райнер Кологе, цитиран от "Крайсцайтунг".

Наскоро Михаела Курвинкел, която е отговорник за интеграцията в община Вилдесхаузен, определи условията, в които живеят някои източноевропейски семейства, като "ужасни".

На запитване на "Дойче Веле" в тази връзка от общината отговориха, че жилищната ситуация на българите действително понякога поставя институциите пред големи предизвикателства. И добавиха следното: "Градът предлага различни консултативни и интеграционни възможности за своите нови граждани. В проекта на мрежата BIS например се предлага конкретна помощ при контактуването с институциите, затрудненията в разбирането на писма, уведомления и в други подобни житейски ситуации, в това число при комуникацията с наемодателите и работодателите".

Преди няколко дни българите във Вилдесхаузен отново попаднаха в местните медии - този път заради планините от боклуци пред жилищни сгради в район, населяван предимно от чужденци.

Според Михаела Курвинкел проблемите възникват най-вече поради това, че "някои български и румънски семейства живеят във Вилдесхаузен само за няколко месеца". Тя смята, че именно това е и причината те да не се грижат за жилищните и общи пространства.

"Интеграцията е дълъг и сложен процес и особено по време на пандемията не е никак лесно", посочва тя.

Какво прави градът за българите?

В населяваните от българи жилищни райони има две т.нар. "места за срещи", които предлагат възможност за контакт.

"Екипът, който работи там, предлага наред с други неща помощ за подготвянето на домашните работи на децата, езикови курсове и развлекателни дейности. В началните и средните училища от години се използват и преводачи и социални работници, които са на разположение на децата и семействата, както и на учителите. Изработени са и множество преводи на формуляри и информационни брошури за нашите български съграждани - от информация за изхвърлянето на отпадъци до информация за коронавируса. Освен това редовно предоставяме информация за актуалната ситуация в социалните мрежи", коментират от местната община.

Местните медии изтъкват, че от общо 3 974 деца и младежи във Вилдесхаузен 413 са от България. През последните две години броят им е нараснал със 100. Дали всички те ходят на училище?

"Разбира се, законово регламентираното задължително посещение на училище важи за всички деца на съответната възраст. За съжаление, понякога е трудно да се наложи задължително обучение заради кратката продължителност на престоя на някои българи", казват от общината.

Запитани за пример за успешна интеграция на българите във Вилдесхаузен и приноса им към града, от общината отговарят: "Има много положителни примери. Една българка например първоначално работеше като преводач за град Вилдесхаузен, а сега е преподавател в местния образователен център за възрастни".