Загреб затегна дипломатическия примка около Подгорица, изпращайки до държавите членки на Европейския съюз официален документ с осем твърди изисквания, които Черна гора трябва да изпълни, за да продължи евроинтеграцията си. Според дипломатически източници на „Радио Свободна Европа“ (РСЕ), Хърватия обвързва бъдещото си съгласие за членство с конкретни отстъпки по ключови преговорни глави.

Исканията са фокусирани върху глава 23 („Правосъдие и основни права“) и глава 31 („Външна политика, сигурност и отбрана“). От Загреб са категорични, че пълното разрешаване на висящите двустранни спорни въпроси е задължително условие, без което обществената и политическа подкрепа в Хърватия за черногорското членство в ЕС не може да бъде запазена.

Сред условията са обезщетяване на хърватските граждани, задържани в лагера Морин край Котор, който е бил използван от югославската народна армия през 1991–1992 г. за задържане на хърватски пленници и цивилни от района на Дубровник, запазване на паметната плоча на мястото и преименуване на плувния басейн в Котор, носещ името на Зоран Гопчевич, когото хърватската страна свързва с лагера. Гопчевич, бивш черногорски ватерполист, е обвиняван от хърватската страна, че е участвал в малтретирането на задържани там.

Загреб настоява също за изясняване на съдбата на 14 изчезнали хърватски граждани, достъп до архиви, наказателно преследване на военни престъпления и уреждане на имуществени права на хърватски семейства в Черна гора.

Останалите две условия са свързани с глава 31, отбелязва РСЕ. Хърватия настоява за връщането на учебния кораб "Ядран", за който твърди, че е нейна собственост, и за потвърждаване на бившата републиканска граница между двете страни, както и за подписване на споразумение за сухопътната граница.

"Ядран" е построен през 30-те на XX в. години за Кралския югославски флот и се намира в Черна гора от началото на войната през 1991 г., когато е бил в Тиват за ремонт, припомня РСЕ. Според Загреб корабът трябва да бъде върнат като част от уреждането на въпросите за наследството на бивша Югославия.

Според РСЕ Черна гора не е успяла да затвори глава 31 от 2024 г. заради противопоставянето на Загреб, последвало приемането от черногорския парламент на резолюция за лагера Ясеновац, предава БТА.

Хърватия твърди, че не цели да възпрепятства европейската интеграция на Черна гора, а да разреши двустранните спорове. В документа обаче се посочва, че нито един от откритите въпроси не е решен.