Изправянето от стол изглежда като обикновено движение, на което рядко обръщаме внимание. Начинът, по който го извършваме, обаче може да даде важна информация за силата на мускулите, равновесието, гъвкавостта и общото физическо състояние.

За оценяването на тези показатели лекарите използват т.нар. тест „сядане и изправяне“, известен като sit-to-stand test или STS. При него се отчита колко пъти човек може да се изправи напълно от седнало положение в рамките на 30 секунди.

Тестът се прилага в лекарски кабинети и при профилактични прегледи на възрастни хора, но може да бъде направен и у дома. Необходими са стабилен стол с права облегалка и без подлакътници, както и хронометър.

„Това е много полезен тест, защото ни дава значителна информация за начина, по който функционира човекът“, обяснява проф. Джугдип Деси, консултант по гериатрия в Guy’s and St Thomas’ NHS Foundation Trust в Лондон и преподавател по гериатрична медицина в King’s College London.

По думите ѝ резултатът показва състоянието на силата, равновесието и гъвкавостта. Някои изследвания предполагат, че той може да помогне при оценяването на риска от падания, сърдечносъдови проблеми и други неблагоприятни здравни последици.

Как се прави тестът

Човек трябва да седне в средата на стабилен стол с права облегалка и без подлакътници. Краката остават стъпили изцяло на пода, а гърбът трябва да бъде изправен.

Ръцете се кръстосват пред гърдите, като дланите се поставят върху противоположните рамене. След пускането на хронометъра човек се изправя напълно, след което отново сяда.

Движението се повтаря в продължение на 30 секунди. Броят се само пълните изправяния.

Ако времето изтече, докато човек вече се е изправил повече от половината, движението може да бъде отчетено като пълно повторение. Ако участникът използва ръцете си, за да се изправи, тестът се прекратява, тъй като резултатът няма да бъде сравним с референтните стойности.

Официалните указания на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията посочват, че при възрастни хора е препоръчително наблизо да има човек, който да реагира при загуба на равновесие. Тестът измерва преди всичко силата и издръжливостта на краката.

Хората, които изпитват болка, замайване, нестабилност или наскоро са претърпели операция или травма, не трябва да правят теста сами, без предварителен съвет от медицински специалист.

Какви са референтните резултати

Тестът се използва основно при хора на възраст над 60 години. Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията публикуват гранични стойности според възрастта и пола. Резултат под съответната стойност се приема като под средното ниво и може да показва повишен риск от падане.

От 60 до 64 години: под 14 повторения за мъжете и под 12 за жените.
От 65 до 69 години: под 12 повторения за мъжете и под 11 за жените.
От 70 до 74 години: под 12 повторения за мъжете и под 10 за жените.
От 75 до 79 години: под 11 повторения за мъжете и под 10 за жените.
От 80 до 84 години: под 10 повторения за мъжете и под 9 за жените.
От 85 до 89 години: под 8 повторения както за мъжете, така и за жените.
От 90 до 94 години: под 7 повторения за мъжете и под 4 за жените.
Тези стойности не отчитат индивидуалната медицинска история. Скорошна операция, травма, хронично заболяване, болка или ограничения в подвижността могат да повлияят значително на резултата. Поради това тестът не поставя диагноза и не трябва да се използва самостоятелно за оценка на здравословното състояние.

Полезен е и при по-млади хора

Макар да се прилага най-често при възрастни, тестът може да бъде полезен и за по-млади хора без установени заболявания. Той дава ориентировъчна представа за физическата форма, особено за силата и издръжливостта на мускулите в долната част на тялото.

При проучване в Швейцария близо 7000 пълнолетни участници изпълняват вариант на теста с продължителност една минута. Средният резултат при мъжете на възраст между 20 и 24 години е 50 изправяния за минута, а при жените в същата възрастова група е 47. Някои от участниците успяват да направят до 72 повторения.

Тези резултати не могат да бъдат сравнявани пряко с 30-секундния тест, тъй като продължителността и използваната методика са различни.

Друго изследване сред здрави доброволци със средна възраст 21 години открива силна връзка между представянето при теста и резултатите от по-продължителен метод за оценяване на аеробния капацитет и издръжливостта.

Какво може да покаже ниският резултат
Представянето при теста може да помогне на медицинските специалисти да установят хора, при които има вероятност от по-неблагоприятно възстановяване след операция или лечение на онкологично заболяване.

Ниският резултат може да е свързан и с недостатъчна сила на краката, проблеми с равновесието, ограничена подвижност или по-слаба физическа издръжливост. Той може да насочи лекарите към необходимостта от допълнителна оценка на сърдечната и белодробната функция.

Някои проучвания откриват връзка между слабия резултат и повишения риск от неблагоприятни сърдечносъдови събития като инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. Това обаче не означава, че тестът самостоятелно може да предвиди подобно събитие.

„Това, което наистина ни тревожи, е, че ако хората не поддържат силата, равновесието, гъвкавостта и сърдечносъдовото си здраве, вероятността да паднат се увеличава“, обяснява проф. Деси.

Защо паданията са сериозен риск

Около 30% от хората над 65 години падат поне веднъж годишно. При хората над 80 години делът достига приблизително 50%.

След едно падане много хора започват да се страхуват, че инцидентът може да се повтори. Това често ги кара да ограничат излизанията, физическата активност и срещите с други хора.

„Ако се страхувате да не паднете, вероятно няма да излизате толкова често, няма да се срещате с хора и няма да извършвате обичайните си занимания. Така се създава порочен кръг“, казва проф. Деси.

Освен до социална изолация паданията могат да доведат до натъртвания, разтежения, разкъсвания на мускули и тежки травми като счупване на тазобедрената става.

В САЩ всяка година над 300 000 души получават подобни фрактури. Във Великобритания случаите са около 70 000 годишно. Според посочените в публикацията данни приблизително 30% от пострадалите умират в рамките на една година след счупването, като рискът зависи от възрастта, общото състояние и придружаващите заболявания.

Може ли тестът да предвиди продължителността на живота

Проучване от 2012 г. разглежда разновидност на теста сред хора на възраст между 51 и 80 години. Участниците с най-ниски резултати имали пет до шест пъти по-висок риск да починат в рамките на шестгодишния период на проследяване спрямо хората с най-високи резултати.

Проф. Деси предупреждава, че подобни тестове не могат да предвидят колко дълго ще живее конкретен човек. Те отразяват определени показатели за физическото състояние, които могат да бъдат повлияни от множество фактори.

„Резултатите могат да ни покажат, че има нещо, на което трябва да обърнем внимание, и че са необходими лечение или други мерки. Целта е да подобрим здравето, качеството на живот и независимостта на човека и да му помогнем да живее добре по-дълго“, обяснява тя.

Изпълнението на теста у дома може да помогне на хората да проследяват физическото си състояние и да го сравняват с ориентировъчните стойности за своята възраст. Еднократният резултат обаче има ограничено значение, особено ако човек е уморен, неразположен или не е изпълнил правилно движенията.

Как да подобрим резултата

Според проф. Деси най-добрият начин за подобряване на представянето е човек да остане възможно най-активен и подвижен.

Ако движението е затруднено, може да се започне с упражнения в седнало положение, които постепенно укрепват мускулите. След това човек може да опита да се изправя от стола по пет пъти на всеки един или два часа, ако здравословното му състояние позволява.

Разходките в дома също могат да бъдат полезни. Качването и слизането по стълбите три или четири пъти дневно помага за използването на мускулите на краката и за поддържането на равновесието.

„Трябва да избягваме т.нар. крака от бунгало, тоест отслабване на мускулите вследствие на живот в едноетажно жилище. Важно е да продължаваме да използваме стълбите, да натоварваме тези мускули, да поддържаме равновесието си и да запазим своята самостоятелност“, казва специалистът.

Тя препоръчва и групови занимания, когато състоянието на човека го позволява. Много спортни центрове предлагат програми за възрастни хора на достъпни цени.

Подобни занимания осигуряват движение и възможност за общуване. Социалният контакт има особено значение с напредването на възрастта, тъй като самотата и изолацията могат да се отразят неблагоприятно на здравето.

Полезни са също домакинската работа, градинарството, ходенето пеша до магазина и редовното прекъсване на продължителното седене. Възрастните хора могат да поддържат подвижността си и като играят с внуците си, сядат на пода с тях и след това се изправят, ако могат да го направят безопасно.

Прости промени във всекидневието, като ставане и разтягане след продължително седене, повече ходене пеша и редовно използване на стълбите, могат постепенно да подобрят силата, издръжливостта и равновесието.

При резултат под референтните стойности, внезапно влошаване, болка, задух, замайване или нестабилност е препоръчителна консултация с лекар или физиотерапевт. Тестът е средство за ориентировъчна оценка, а не заместител на медицински преглед.