Няколко часа след като премиерът на Великобритания Киър Стармър обяви, че подава оставка, започнаха и спекулациите кой ще бъде негов наследник. Медиите на острова и световните агенции говорят за Анди Бърнам, който има най-голям шанс да бъде следващия министър-председател на страната. Но кой е той?

Бърнам не е ново име в британската политика. Той два пъти се е кандидатирал за лидер на лейбъристите, но без успех. Днес обаче ситуацията е различна. На фона на спадащата популярност на премиера Киър Стармър и подадената от него по-рано през деня оставка, част от съюзниците на Бърнам виждат в него фигура, която може да върне енергията, емоцията и връзката с избирателите.

Бърнам е роден през 1970 г. в Ливърпул. Баща му е бил телефонен инженер, а майка му — рецепционистка в лекарски кабинет. Израства в Чешир, близо до района, който сега представлява в парламента. Бърнам бе избран за народен представител миналата седмица на частични избори.

Британският премиер подаде оставка

Завършва английска филология в Кеймбридж, след което започва политическата си кариера като сътрудник и съветник. През 2001 г. влиза в парламента като депутат от Лий, район в Северозападна Англия. Впоследствие заема различни министерски постове в правителствата на Тони Блеър и Гордън Браун, включително като министър на културата, медиите и спорта, както и министър на здравеопазването.

Въпреки дългогодишното си присъствие в Уестминстър, Бърнам изгражда политическия си образ най-силно извън Лондон. През 2017 г. напуска парламента и става кмет на Голям Манчестър. Именно там си печели прозвището „кралят на Севера“ — заради твърдата си позиция в защита на региона по време на пандемията от Covid-19.

За разлика от Киър Стармър, който често е критикуван за по-сух и технократски стил, Бърнам се възприема като по-емоционален, достъпен и харизматичен политик. Неговите поддръжници твърдят, че той говори на език, който обикновените хора разбират, и успява да създаде усещане за близост с избирателите.

Като кмет на Голям Манчестър той се представя като защитник на регионите срещу прекомерната централизация в Лондон. Една от постоянните теми в политическата му кариера е именно критиката към лондоцентричния модел на управление и неравенството между отделните части на Великобритания.

Политическите наблюдатели отбелязват, че Бърнам е силен комуникатор и умее да превръща дори технически теми в ясни политически послания. Пример за това е битката му за по-голям контрол и регулация на автобусния транспорт в Манчестър — тема, която той успява да представи като сблъсък между обществения интерес и големите транспортни компании.

Въпреки популярността си, Бърнам не е безспорна фигура. Неговите критици го определят като политически гъвкав до степен на непоследователност. През годините той е работил под ръководството на различни лидери на Лейбъристката партия — от Тони Блеър и Гордън Браун до Джереми Корбин.

Тази способност да се адаптира към различни политически посоки се възприема от едни като прагматизъм, а от други — като липса на ясна идеологическа линия.

Икономическите му позиции също са ставали обект на внимание. Изказвания, свързани с пазарите на облигации, предизвикаха критики, а в някои интервюта той бе обвиняван в неяснота по ключови икономически въпроси. В същото време като кмет на Манчестър Бърнам е следвал политики, насочени към привличане на инвестиции и подкрепа за бизнеса.

След завръщането си в парламента Бърнам вече има формална възможност да предизвика лидерството на Киър Стармър, но пътят му не е лесен. За да започне битка за лидерския пост, той ще трябва да събере подкрепа от значителен брой депутати от Лейбъристката партия.

Поддръжниците му смятат, че той може да бъде отговорът на възхода на популистката десница и партията Reform UK на Найджъл Фараж. Според тях Бърнам има качествата да върне част от избирателите, които се чувстват изоставени от традиционните партии.

Големият въпрос е дали политическият стил, който работи успешно в Манчестър, би издържал на натиска на „Даунинг стрийт“ 10. Управлението на регион и управлението на държава са различни предизвикателства, а британската политика в момента е белязана от икономически напрежения, недоволство сред избирателите и силна конкуренция отдясно.

Анди Бърнам обаче вече не е просто популярен регионален лидер. Той е човекът, около когото все по-често се води разговорът за бъдещето на Лейбъристката партия — и вероятно за бъдещето на самата Великобритания.