Мария дел Кармен Абаскал, известна като Марикармен, почина на 87-годишна възраст в мадридската болница „Грегорио Мараньон“. Новината беше съобщена в сряда от Синдиката на наемателите в изявление, подписано също от семейството и адвоката ѝ.

Историята на възрастната жена се превърна в символ на борбата срещу изгонванията от жилища в Испания. На 23 септември тя беше принудена да напусне апартамента си в мадридския квартал Ибиса, в район Ретиро, където беше живяла от 1956 г.

След изгонването Марикармен беше приета в болница. Междувременно общественият натиск доведе до споразумение със собственика за нов договор за наем, който щеше да ѝ позволи да се върне.

Изселването на 87-годишна жена разпали протести и върна жилищната криза в центъра на Испания

„Въпреки че беше постигнато историческо споразумение, което би ѝ позволило да се върне в дома си, това решение дойде твърде късно“, посочват близките ѝ и Синдикатът на наемателите.

Години съдебни битки за дома ѝ

Шест години преди изгонването компания купила апартамента на значително по-ниска цена от обичайната за района заради действащия договор за наем.

Марикармен получавала пенсия от 1400 евро и редовно плащала наема и сметките си — общо около 500 евро месечно. Договорът ѝ бил по стар режим на регулирани наеми.

През 2020 г. собствениците я уведомили, че трябва да напусне. Като основание посочили, че договорът вече е бил прехвърлян два пъти — първо на майка ѝ, а след това на нея.

Последвали четири опита за изгонване и продължителни съдебни спорове. Жената не приела предложенията да плаща наем от 1600 евро или да купи жилището.

През последните месеци здравето ѝ се влошило. Тя се придвижвала с инвалидна количка и се нуждаела от помощ в ежедневието. Загубила мускулна маса, хранела се трудно и споделяла, че дори гласът ѝ се е променил.

„Това ме засегна по всякакъв начин. Вече не съм себе си“, казала тя два дни преди да напусне дома си.

„Всички ние сме Марикармен“

Случаят предизвика демонстрации в Мадрид, а впоследствие и в други испански градове. Протестиращи организираха лагери по площадите, а образът на Марикармен и лозунгът „Всички ние сме Марикармен“ се появиха върху плакати и тениски.

Дори от болницата тя продължаваше да насърчава хората да защитават правата си. Във видеообръщение към протестиращите сподели, че би искала да бъде при тях, и ги призова да проявят смелост и да продължат борбата.

В изявлението след смъртта ѝ семейството, адвокатът и Синдикатът на наемателите определят обществената мобилизация като повратна точка, но подчертават, че цената е била твърде висока.

Те припомнят и думите, които Марикармен многократно отправяла към тях: „Борете се, продължавайте да се борите за това, което е ваше.“

Един живот, събран в апартамент

Бащата на Марикармен наел жилището през 1956 г. Тя прекарала там почти целия си живот заедно с майка си и брат си.

Учила стенография и придобила секретарски умения, а след това работила 34 години като секретар на борда на директорите на фармацевтична компания. Пенсионирала се през 1998 г.

След пенсионирането ежедневието ѝ останало свързано с квартала и дома. Ставала в девет, разхождала се, пазарувала от месарницата на ъгъла и се грижела за картините, порцелана и колекционерските предмети, които изпълвали стаите.

„Работила съм цял живот“, казвала тя с гордост. Със същото чувство показвала черно-белите семейни фотографии — едно от малкото неща, които взела със себе си в болницата.

Преди изгонването, заобиколена от кашони, Марикармен разказвала за спомените, свързани с всеки ъгъл на жилището. Баща ѝ починал през 1960 г., едва на 51 години, а майка ѝ — през 2005 г. И двамата издъхнали в този дом.

До последно тя повтаряла, че ще се бори докрай. Когато силите ѝ намалели, помолила хората от Синдиката на наемателите, които наричала свое семейство, да продължат вместо нея.

Марикармен мечтаела да завърши живота си у дома, в стаята, в която се сбогувала с родителите си. Другото ѝ желание било да намери последен покой в Кантабрийско море.