Кадрите на 87-годишна жена с увреждане, изведена от дома си на носилка под погледите на полицаи и протестиращи, предизвикаха вълна от възмущение в Испания и отново поставиха жилищната криза в страната в центъра на обществения дебат.

Марикармен Абаскал, която вече е позната в цяла Испания само с малкото си име, е била принудена да напусне жилището в Мадрид, където е живяла повече от седем десетилетия.

По думите ѝ причината е, че не е успяла да плаща наем, увеличен с 230% от инвестиционния фонд, придобил апартамента.

Случаят предизвика незабавна обществена реакция. Само часове след извеждането на възрастната жена хора започнаха да излизат по улиците.

В сряда около 10 000 души се събраха в Мадрид с плакати с надписи „Срам“ и „Вън фондовете лешояди“. Демонстрации имаше и в други части на страната, като протестиращите настояваха за по-достъпни жилища и по-силна защита на наемателите.

В събота протестите станаха още по-масови. По данни на властите около 25 000 души излязоха по улиците на испанската столица, размахвайки ключове и настоявайки за ограничаване на растящите цени на жилищата и за затрудняване на принудителните извеждания.

Част от протестиращите донесоха палатки и спални чували и обявиха намерението си да създадат протестен лагер на централния площад „Пуерта дел Сол“.

„Върхът на айсберга“

Според политолога Кристина Монхе случаят с Марикармен се е превърнал в символ на далеч по-дълбок проблем.

„Това изселване е предупредителен сигнал. То се възприема като върха на айсберга по отношение на жилищния проблем“, коментира тя.

През последното десетилетие наемите в Испания са се повишили с около 80%, а цените на жилищата – с 63%.

Испанският вестник „Ел Паис“ описа ситуацията като пример за жилищен пазар, който все повече се отдалечава от възможностите на хората със средни доходи.

Инвестиционният фонд, свързван с жилището на Марикармен, не е отговорил на запитване на Guardian за коментар.

Жилищната криза остава и един от основните обществени проблеми в Испания години след протестното движение „Възмутените“, известно като 15-M, което започна през 2011 г. на фона на икономическата криза, високата безработица и недоволството от политическата система.

По думите на Монхе около 25 000 изселвания продължават да се извършват всяка година в страната.

„Петнадесет години по-късно жилищата продължават да бъдат основната тревога за испанците“, отбелязва тя.

Над 3 милиона празни жилища

Общественото недоволство върна на дневен ред и данните за жилищния фонд в страната.

Според оценки повече от 3 милиона жилища в Испания стоят празни.

В същото време социалните жилища представляват едва около 2,5% от общия жилищен фонд. За сравнение делът им е около 14% във Франция и 34% в Нидерландия.

Председателят на един от най-големите синдикати в страната – „Работнически комисии“ (CCOO), Унай Сордо, призова инвестиционните фондове да бъдат изтласкани от жилищния пазар.

„Жилищата са за живеене, а не за бизнес на големите корпорации“, заяви той и настоя за данъчна политика, която да направи натрупването на голям брой имоти неизгодно.

Специалният докладчик на ООН за правото на жилище Колдо Касла също призова за законодателни промени.

Според него е трудно да бъде оправдана ситуация, при която доходността на компания за недвижими имоти е поставена над правото на човек на жилище.

Случаят предизвика и остър политически сблъсък.

Лявата коалиция Sumar, която е по-малкият партньор в управляващата коалиция, обяви, че ще настоява правителството да позволи отчуждаването на бившия дом на Марикармен, както и да бъдат въведени мерки за замразяване на наемите.

Спорът за жилищата обаче разделя дълбоко испанските партии.

По-рано тази година консервативната Народна партия, крайнодясната Vox и каталунската партия Junts гласуваха за прекратяване на мораториум върху определени изселвания, който в продължение на шест години защитаваше част от уязвимите наематели.

Испанският премиер Педро Санчес заяви, че случаят с Марикармен е „социална трагедия, която не можем да приемем“, и обеща нови мерки.

През 2023 г. неговото правителство прие законодателство, което засили защитата на наемателите и разшири възможностите за контрол върху наемите.

Прилагането му обаче се различава в отделните автономни области, като някои региони, управлявани от Народната партия, отказват да използват част от предвидените механизми.

Полемика около властта в Мадрид

Допълнително напрежение предизвика и ситуацията около ръководителя на автономната област Мадрид Исабел Диас Аюсо.

В последните седмици администрацията ѝ е изправена пред въпроси за предполагаемо изразходване на 6,3 млн. евро публични средства за жилищен пентхаус, който да бъде използван временно като офис.

Контрастът между този случай и изселването на Марикармен се превърна в един от основните мотиви на протестите.

Демонстранти скандираха „Пентхаусът на Аюсо за Марикармен“, а един от протестите беше организиран на булевард в близост до въпросния имот.

Аюсо от своя страна омаловажи по-широкото значение на случая, като заяви, че това е едно от приблизително 25 500 изселвания, които се извършват всяка година в Испания, и подчерта, че процедурата е била разрешена от съд.

За правозащитни организации обаче историята на 87-годишната жена далеч не е изолиран случай.

„Случаят на Марикармен не е изключение, а още един пример за страданието, през което преминават хиляди домакинства в Испания“, заявиха от Amnesty International Испания.

Организацията призова институциите да преминат от публични изявления към конкретни действия за справяне с жилищната криза.