56-годишна жена от Великобритания, която не страда от терминално заболяване, заяви, че би искала асистираната смърт да бъде законна в страната ѝ, за да не се налага да пътува в чужбина, за да сложи край на живота си. Историята ѝ отново повдига въпроса за дебата около евтаназията на Острова.

Уенди Дъфи, бивша социална работничка от региона Уест Мидландс, взема тежкото решение след трагичната загуба на единствения си син преди четири години. 23-годишният Маркъс умира при нелеп инцидент – заспива, докато се храни, след вечер навън. Въпреки бързата реакция, младият мъж не оцелява.

След смъртта му животът на майката се променя изцяло. „Вече не живея – просто съществувам“, споделя тя в интервю за Daily Mail. Уенди разказва, че е преминала през години терапия, приемала е антидепресанти и е търсила помощ както от държавната здравна система, така и частно, но без резултат.

Доброволната евтаназия на 25-годишната Ноелия раздели Испания

Девет месеца след трагедията тя прави опит за самоубийство чрез свръхдоза, но оцелява след две седмици на апаратно дишане. Инцидентът оставя трайни последици – временно губи подвижността на дясната си ръка и чувствителността в малкия пръст.

Въпреки подкрепата на близки и приятели, Уенди казва, че болката не намалява. „Всяка вечер говоря с него, целувам урната с праха му и му казвам „лека нощ“. Не искам да съм в този свят без него“, споделя тя.

Жената е взела решение да замине за Швейцария, където е платила около 10 000 паунда, за да бъде приета в клиника за асистирана смърт. Там се допускат и случаи без физическо заболяване, при условие че психическото страдание е тежко, продължително и не подлежи на лечение.

Млада жена ще се подложи на евтаназия

Процедурата по одобрение е продължила повече от година и е включвала интервюта, медицински документи и оценки от специалисти, включително психиатри. Според основателя на клиниката Руеди Хабегер, Уенди е преминала всички необходими оценки и е взела решението си напълно осъзнато.

„Тя е категорична в избора си. Не е в депресивно състояние, а е човек, който ясно знае какво иска“, заявява той.

По швейцарското законодателство пациентът сам трябва да приеме фаталната доза медикаменти. Уенди подчертава, че не иска да сложи край на живота си по начин, който би травмирал други хора. „Не искам някой да ме намери и да живее с това до края на живота си“, казва тя.

Жената е подготвила всичко до най-малкия детайл – написала е писма до близките си, избрала е музиката и дрехите за последния си ден. Планира да бъде кремирана в Швейцария, а прахът ѝ да бъде върнат във Великобритания и разпръснат до този на сина ѝ.

Семейството ѝ е информирано за решението, макар и без да знае точната дата, за да се избегнат правни последици. Според британските закони всяко съдействие за подобно пътуване може да бъде обект на разследване.

Случаят на Уенди предизвиква сериозни обществени реакции и се вписва в нарастващия дебат за легализиране на асистираната смърт във Великобритания. Темата предстои да бъде обсъдена и в House of Lords.

„Моят живот – моят избор“, казва тя. „Иска ми се това да беше възможно в Обединеното кралство, за да не се налага да напускам страната.“

Процедурата по асистирана смърт е насрочена за петък.