Европа вероятно ще преживее по-топла и по-влажна зима от обичайното, но отделни нахлувания на арктически въздух могат да донесат внезапни студове и сериозни снеговалежи. Това показват първите сезонни прогнози за периода декември 2026 г. - февруари 2027 г.

Основният сценарий предвижда доминиращи западни и югозападни въздушни течения. Те ще пренасят към континента сравнително мек и богат на влага въздух от Атлантическия океан.

Прогнозата е част от анализ на метеоролога Андрей Флис за Severe Weather Europe, изготвен въз основа на сезонните модели на Европейския център за средносрочни прогнози ECMWF и северноамериканската система NMME.

И двата модела показват температури над климатичните норми в по-голямата част от Европа. Най-изразено затопляне се очертава в централните части на континента.

Един от основните фактори за предстоящия сезон е бързо усилващият се „Ел Ниньо“ в Тихия океан. Явлението променя атмосферната циркулация в глобален мащаб и оказва влияние върху разположението на струйните течения.

Според последната оценка на американския Център за климатични прогнози вероятността „Ел Ниньо“ да достигне много силна фаза през есента и зимата надхвърля 90%. Шансът събитието да се превърне в най-мощното, регистрирано от 1950 г. насам, е оценен на 69%. 

Всички 30 сценария на експерименталната система SPEAR показват продължаващо усилване на явлението през есента. Очакваният му пик е между ноември и януари.

„Ел Ниньо“ влияе най-пряко върху времето в Северна Америка и тропическите региони. Връзката му с европейската зима е по-сложна и зависи от поведението на Северния Атлантик, струйното течение и полярния вихър.

Моделите показват валежи над нормата в голяма част от Западна, Централна и Югоизточна Европа. Влажният атлантически въздух може да донесе чести циклони, облаци и дъждове.

Това обаче не означава автоматично снежна зима. При температури над обичайните валежите в равнините и по-ниските части на континента по-често ще бъдат от дъжд или мокър сняг.

Историческите данни за предишни много силни прояви на „Ел Ниньо“ показват по-малко сняг в обширни части на Западна, Южна и Централна Европа. По-благоприятни условия за снеговалежи се запазват в Скандинавия, Североизточна Европа и високите планини.

Най-добри перспективи за трайна снежна покривка се очертават във високите части на Алпите, особено над 1800–2000 метра. Пиренеите, Апенините, Шотландските планини и по-ниските балкански курорти могат да получат по-малко естествен сняг от обичайното.

За Балканския полуостров общата тенденция е към по-меко и влажно време. Това увеличава вероятността в ниските части на България валежите по-често да бъдат от дъжд, докато снегът ще се задържа предимно в планините.

Тенденцията не изключва силни застудявания. Ако атмосферната циркулация позволи нахлуване на въздух от Северна или Североизточна Европа, дори по-топла като цяло зима може да донесе няколко кратки периода с много ниски температури и обилен сняг.

Не може да се прогнозира отсега дали подобно застудяване ще достигне България, нито кога би се случило.

Голямата неизвестна остава състоянието на полярния вихър. Когато той е силен, задържа най-студения въздух около Арктика и подпомага по-мекото западно течение над Европа.

Моделите на ECMWF и британската метеорологична служба обаче показват ранни признаци за отслабване на стратосферните ветрове около края на декември и през януари.

Ако се стигне до внезапно стратосферно затопляне и нарушаването му достигне по-ниските слоеве на атмосферата, арктическият въздух може да се насочи на юг. Подобен сценарий би увеличил риска от кратки, но силни студени вълни в Северна, Централна или Източна Европа.

Това не е прогноза за конкретно застудяване. Сезонните модели само показват, че през втората половина на зимата може да се създадат по-благоприятни условия за подобно развитие.

На този етап не може да се каже дали Коледа ще бъде снежна, кога ще настъпи най-студеният период или колко сняг ще падне в отделните държави.

Сезонните модели изчисляват средните отклонения за цели месеци и големи райони. Една зима може да завърши с температури над нормата, въпреки че в рамките ѝ е имало седмица с екстремен студ.

Засега най-вероятният сценарий за Европа е мек и влажен сезон, с повече дъжд в низините и по-надежден сняг единствено във високите планини. Леденият обрат остава възможен, но ще зависи от полярния вихър и движението на атмосферните системи над Северния Атлантик.

Превод и редакция: GlasNews