Мъж, прекарал 68 години в затвора, разказа колко различен е бил светът, когато отново излязъл на свобода.

88-годишният Джо Лигън е бил непълнолетен, когато през 1953 г. заедно с още четирима тийнейджъри започнал да ограбва хора, за да си купуват алкохол. При нападенията двама души - Чарлс Питс и Джаксън Хам - били намушкани смъртоносно, а още шестима били ранени.

Лигън признава, че е намушкал в гърдите мъж на име Кларънс Белви, но отрича да е отговорен за двете убийства. Въпреки че е бил непълнолетен, е осъден на доживотен затвор без право на условно предсрочно освобождаване.

През 70-те години му било предложено помилване. Останалите осъдени приели, но Лигън отказал, защото не искал до края на живота си да бъде под надзор. Така той остава зад решетките до 2021 г.

През 2012 г. Върховният съд на САЩ постановява, че присъди доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване за непълнолетни са противоконституционни. Четири години по-късно съдът решава, че това правило важи и със задна дата, което се отнася и за случая на Лигън. През 2017 г. присъдата му е намалена на 35 години, а няколко години по-късно той е окончателно освободен без условен надзор.

След излизането си на свобода Лигън разказва пред CBS, че едва не се разплакал, когато напуснал затвора, но в крайна сметка „се разплакал с огромна усмивка на лицето“.

„Свободен човек. Най-накрая свободен“, казва той.

Докато се разхождал с екипа на телевизията, посочил автобусите и отбелязал, че когато бил арестуван, те не съществували, защото тогава градският транспорт бил с трамваи.

Някои промени обаче не го изненадали.

„Видях всички тези високи сгради, но очаквах да ги видя“, казва той.

„Заключиха мен, но не и ума ми.“

Макар да предполагал, че градовете ще са пълни с небостъргачи, други промени били много по-трудни за възприемане от хора, прекарали десетилетия зад решетките.

Такъв е случаят и с Отис Джонсън, който влиза в затвора през 1970 г. и прекарва там 44 години. След освобождаването си той първоначално решил, че хората, които вървят по улиците със слушалки, са агенти на ЦРУ, защото десетилетията технологичен напредък били минали без него и нямал представа какво представляват тези устройства.

Той останал изумен и от рекламните екрани по витрините.

„На прозорците?! Никога не съм виждал подобно нещо! Погледнете! На прозорците? Преди виждахме само хора да минават покрай тях, не и видеоклипове“, казва той със смях.

Първоначално Джонсън не разбрал и защо „повечето хора си говорят сами“, докато не осъзнал, че всички разговарят по своите iPhone-и. Той се възхитил и на способността им да вървят и едновременно да говорят, без почти да гледат накъде се движат.

Джонсън се зарадвал, че някои от любимите му храни все още съществуват, макар че не всичко от света, който помнел, било останало непроменено.

Превод: GlasNews.bg