Коментар на Дейвид Смит, ръководител на бюрото на "Гардиън" във Вашингтон

Доналд Тръмп публикува в социалните мрежи това лято документ от предполагаем историк, в който го сравнява с Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер. Това сега изглежда уместно: самият американски президент изглежда е причинил собственото си унищожение.

Междинните избори в САЩ във вторник бяха събитие на нивото на тътен, разгром и изчезване, съчетано в едно. Рубиненочервените републикански крепости, някога смятани за сигурни, се срутиха като домино. Демократите спечелиха места в Сената за първи път в Канзас от 1932 г., в Тексас от 1988 г. и в Южна Каролина от 1998 г. 

Камарата на представителите и Сенатът бяха превключвали от едната партия в другата по време на междинните избори само три пъти след Втората световна война – през 1946, 1994 и 2006 г. – но сега това се случи отново, гарантирайки, че Конгресът на САЩ ще бъде бастион срещу разширяването на изпълнителната власт на Тръмп.

Президентът, който бързо отбеляза във вторник, че не е в бюлетината, е архитект на собствения си статут на "куца патица".

Всъщност, след като е прекарал месеци в многократни увещания на избирателите да се преструват, че името му е там, той едва ли би могъл да направи нещо повече, за да саботира собствената си партия. През 2024 г. той спечели президентските избори, обещавайки да намали цените и да сложи край на чуждестранните войни; неговите тарифи добавиха към натиска върху цените, а злополучната му атака срещу Иран ги тласна още по-високо.

Името му не е в бюлетината, но залогът е голям

След това последва дивата и странна кампания на Тръмп, която се състоеше от дълги и несвързани речи за архитектурни проекти, изблици на ислямофобия и размисли за "задника" на републикански сенатор от Охайо. Тя достигна кулминацията си в отразяващия басейн на Мемориала на Линкълн, където той обяви победа във войната срещу водораслите.

Избирателите казаха: стига толкова.

А сега анализът на републиканците. Според анкетите на Асошиейтед прес, избирателите са заявили, че разходите за живот и корупцията в правителството са двата им основни проблема. Тръмп, който беше сочен за икономически популист, парадираше със собственото си обогатяване и луксозната си бална зала, дори когато хората се бореха да си осигурят храна. Това беше твърде много дори за някои от уж непоклатимите му електорати.

Рекордно дъно удари рейтингът на Тръмп

Как ще се справи Тръмп с тази нова политическа реалност? Дали това е началото на края?

От януари демократите ще имат правомощията да блокират законодателство, да започват разследвания срещу администрацията на Тръмп и да осуетяват назначенията му в съдебната система и висшите държавни служители. Животът може внезапно да стане неудобен за хора като министъра на отбраната Пийт Хегсет или за големи технологични лидери като Илон Мъск. Демократите може дори да обмислят импийчмънт на Тръмп за трети път.

"Тръмп все още е вашият президент": Белият дом напомни, а интернет избухна в смях

Това може да постави президента в политическа изолация — с отслабено влияние и блокирани инициативи, принуден да разчита основно на правото си на вето, с което вече заплаши.

Трябва да се отбележи обаче, че през първите две години от управлението си Тръмп до голяма степен заобикаляше Конгреса. Основното изключение беше приемането на т.нар. "голям, красив законопроект", включващ данъчни и разходни мерки. По въпросите за митата и военните удари срещу Венецуела и Иран той действаше едностранно. Подобно на предшествениците си, Тръмп вероятно ще продължи да използва външната политика, за да остави трайно политическо наследство - перспектива, която буди тревога за международната сигурност.

Той ще продължи и с другата си мания: да направи радикално преобразяване на Вашингтон с нова бална зала на Белия дом, триумфална арка и още злато. Конгресът може да приеме, че това е сравнително безобидно занимание, което го държи зает в сравнение с хаоса, който би могъл да причини другаде.

Демократите печелят убедително изборите в САЩ ГРАФИКИ

По-заплашително за Тръмп от всяко демократическо разследване е неумолимият ход на времето. Надпреварата за наследяването му през 2028 г. започва сега.

Този президент е психологически зле подготвен да се справи с перспективата националното внимание да го накара да се съсредоточи върху Джей Ди Ванс, Марко Рубио и други потенциални кандидати.

Тази промяна би могла също да подкопае култовото господство на Тръмп над Републиканската партия и движението "Мага". Той оформяше партията по свой образ и подобие в продължение на десетилетие и това няма лесно да се върне обратно. А членовете републиканците в Конгреса може би ще стигнат до заключението, че Тръмп е създание на миналото – и оцеляването им зависи от това да направят правилните залози за бъдещето.

Всяко замахване на електоралното махало се преувеличава. Двете победи на Тръмп на президентските избори бяха възприети като фундаментална промяна в Америка, въпреки че той никога не постигна 50% от националния вот на населението. Поражението му през 2020 г. беше приветствано като края на ерата на Тръмп, само за да се въздигне от политическите мъртви четири години по-късно.

Всеки, който отново обявява края на тази ера след убедителната победа във вторник, трябва да помни, че президентът още не е преполовил втория си мандат и вероятно с удоволствие ще влезе в открита политическа битка с демократите.

Ранен Тръмп, който чувства, че няма какво да губи през следващите две години, може да се окаже най-безразсъдният и опасен от всички.