Поредицата от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море изправи България пред сериозно предизвикателство за националната сигурност само дни преди президентските избори на 25 октомври. Военният конфликт между Русия и Украйна, който вече повече от четири години продължава да взема жертви, постепенно разширява географския си обхват, а последните инциденти показаха, че рисковете за цивилното корабоплаване достигат и непосредствено до българските брегове.

Атаките от 6 и 13 октомври, при които бяха поразени няколко търговски кораба в българската изключителна икономическа зона и в близост до териториалните води на страната, поставиха въпроса докъде може да стигне ескалацията. Два плавателни съда потънаха, имаше пострадали и изчезнали моряци, а българските институции проведоха спасителни операции. Междувременно подобни инциденти бяха регистрирани и край Румъния, включително в нейни териториални води, предава TrafficNews.

Нарастващата опасност предизвика реакция на най-високо политическо равнище. Българският премиер Румен Радев проведе разговори с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В центъра на обсъжданията бяха сигурността на корабоплаването, укрепването на отбранителните способности и необходимостта от общи действия за защита на източния фланг на Алианса.

Правителството поиска техническа и съюзническа подкрепа за изясняване на обстоятелствата около нападенията и за засилване на наблюдението над морското и въздушното пространство. България предложи и международни усилия за налагане на мораториум върху атаките срещу цивилни и търговски кораби.

Въпреки подозренията за руска следа в нападенията, българските власти подчертаха необходимостта от събирането на категорични доказателства, преди официално да бъде посочен извършителят.

Има ли реална опасност България да бъде въвлечена във войната?

Въпросът придобива все по-голяма тежест на фона на усложняващата се обстановка в Черно море. Рискът за търговското корабоплаване вече е реален и непосредствен, но той трябва да бъде разграничен от опасността от пряко военно противопоставяне между Русия и НАТО.

България е член на Северноатлантическия алианс, а евентуално въоръжено нападение срещу нейна територия би поставило въпроса за прилагането на Вашингтонския договор. Съществува обаче съществена правна разлика между териториалните води, които се простират до 12 морски мили от изходните линии на брега, и изключителната икономическа зона, която може да достига до 200 морски мили.

В икономическата зона България притежава определени суверенни права и юрисдикция, но тя не представлява част от държавната територия по начина, по който са териториалните води. Затова нападенията срещу чуждестранни търговски кораби в нея не водят автоматично до задействане на член 5 от договора на НАТО.

Същевременно подобни атаки увеличават опасността от нови инциденти, човешки жертви и непредвидена ескалация, което изисква засилена координация между България, Румъния, Турция и останалите съюзници.

Военната ескалация се превърна и в тема на президентската кампания

Напрежението в Черно море неизбежно намери отражение и във вътрешнополитическия дебат. Кандидат-президентските двойки Илияна Йотова – Кирил Вълчев и Андрей Гюров – Георги Кандев демонстрираха различни подходи към реакцията на държавните институции и необходимите мерки.

Гюров настоя за по-категорична позиция относно отговорността за нападенията и за активизиране на механизмите за национална сигурност, включително свикване на Консултативния съвет за национална сигурност. От своя страна Йотова заложи на дипломатически действия, международна координация и усилия за ограничаване на военните удари срещу цивилното корабоплаване.

Ще се превърне ли обаче сигурността в Черно море в решаваща тема за президентския вот, или избирателите вече са направили своя избор?

TrafficNews потърси мнението на двама утвърдени социолози – проф. Боян Знеполски от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и доц. д-р Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН.

Проф. Боян Знеполски: Ескалацията едва ли ще промени съществено изборните нагласи

Според проф. Боян Знеполски последните събития в Черно море няма да доведат до сериозно пренареждане на подкрепата за основните кандидат-президентски двойки.

„Моето мнение, основано на опит е, че събитията в Черно море от последните дни няма да повлияят съществено на хода на кампаниите. Залозите вече са направени“, коментира той пред TrafficNews.

По думите му позициите на политическите лагери около Йотова и Гюров до голяма степен са очаквани от техните привърженици и противници. Реакциите на едната страна могат да бъдат определяни като неприемливи от опонентите ѝ, но това не означава непременно, че ще променят поведението на избирателите.

Според социолога политическите разделения по отношение на войната и външната политика вече са достатъчно ясно очертани. Хората, които не приемат подхода на единия политически лагер, в значителна степен и преди последните инциденти са били ориентирани към неговите опоненти.

Друг съществен фактор е продължаващото развитие на самите събития. Разследванията и изясняването на отговорността за атаките изискват време, а окончателните заключения могат да дойдат след изборите. Това ограничава възможността инцидентите да предизвикат съществена промяна в обществените нагласи непосредствено преди вота, смята проф. Знеполски.

Доц. Алексей Пампоров: Правителството е в цайтнот, всеки ход може да се окаже грешен

По-различен поглед към политическите последици от кризата представя доц. д-р Алексей Пампоров. Той поставя акцент върху мащаба на атаките в Черно море, необходимостта от внимателно разследване и възможността темата да бъде използвана в предизборната битка.

Социологът се позовава на данни на компанията за анализ на морските рискове Windward, според които през първата половина на 2026 година са регистрирани 23 атаки срещу търговски кораби в Черно море, докато само за периода юли–септември броят им достига приблизително 86. Това означава повече от седемкратно увеличение на средната месечна честота на нападенията.

Според Пампоров тези числа показват, че последните инциденти край България не са изолирани събития, а част от значително по-широка ескалация на военните действия срещу цивилното корабоплаване.

Той обръща внимание и на трудностите при установяването на извършителите. При военни конфликти различните страни използват информацията и за пропагандни цели, поради което първоначалните твърдения невинаги отразяват действителните обстоятелства.

В този контекст Пампоров разглежда предпазливостта на правителството като професионален подход. Според него определянето на отговорността трябва да се основава на технически доказателства – останки от дронове и ракети, сателитна информация, данни от навигационните системи и регистраторите на засегнатите кораби.

Той поставя въпроси и около обстоятелствата при нападението срещу кораба „Челси 3“, като подчертава необходимостта от подробно техническо разследване и изясняване на всички факти.

„Кабинетът „Радев“ неочаквано се оказа в цайтнот, където всеки ход може да се окаже грешен“, посочва доц. Пампоров.

Според него правителството вече е предприело правилна първоначална стъпка, опитвайки се да демонстрира професионализъм и да успокои обществото, че военните и специализираните институции са в състояние да реагират адекватно.

Рискът обаче е свързан с продължителността на разследванията. Ако властите успеят сравнително бързо да представят убедителни доказателства за случилото се, това би отслабило критиките към тяхната реакция. Обратно – ако разследването се проточи и липсва достатъчно публична информация, политическото напрежение може да се задълбочи.

Пампоров смята, че опозицията вече се опитва да използва ситуацията, поставяйки под съмнение решителността на правителството и действията на президентската институция. В този контекст той разглежда и настояването на Андрей Гюров за по-активна реакция на държавния глава и за по-ясна позиция относно предполагаемия извършител.

Според социолога подобни действия са част от опита кризата в Черно море да се превърне в политически аргумент срещу Йотова. Той не изключва при продължително забавяне на разследването и натрупване на обществено недоволство напрежението да се пренесе и след президентските избори.

Външнополитическата ориентация на България не е поставена под въпрос

В анализа си доц. Пампоров прави и разграничение между подходите на двамата основни претенденти към президентската институция.

Според него Гюров залага на по-категорична публична позиция срещу Русия, докато Йотова използва по-сдържан дипломатически език и избягва прибързано посочване на отговорността за конкретните инциденти.

Той определя тези различия като политически и комуникационни, а не като принципно разминаване по отношение на международните съюзи на България.

И двамата кандидати, според неговата оценка, не поставят под съмнение членството на страната в Европейския съюз и НАТО. Затова Пампоров не очаква сериозен дебат за промяна на геополитическата ориентация на България, а по-скоро противопоставяне относно начина, по който държавата трябва да реагира на войната и отношенията с Русия.