Седмици наред светът следи сyс затаен дъх конфликта в Близкия изток, където американският президент Доналд Тръмп опитва да намери изход от войната с Иран. Подходът му обаче се оказва крайно непредсказуем – той редува заплахи за опустошителни бомбардировки, икономически блокади и твърдения за дипломатически пробив, понякога в рамките на един и същи ден.

A днес американският държавен глава заяви, че не бърза да сложи край на конфликта. Той подчерта, че постигането на целите на мисията е по-важно от определянето на срокове за нейното приключване, предаде "Ройтерс".

Анализ на „Ню Йорк Таймс“ върху изявленията на президента показва сериозно разминаване между неговата реторика в социалните мрежи и реалната ситуация на терен. Докато Тръмп многократно обявява, че „войната свърши“ и че Иран е „напълно победен и иска сделка“, фактите говорят за продължаваща нестабилност, която разтърсва световните пазари.

Ефектът на Тръмп върху цените на петрола и Уолстрийт

Всяка публикация на президента в платформата Truth Social или изявление пред медиите се превръща в икономически катализатор. Пазарите реагират бурно на неговите думи, често водени от опитите на Белия дом да успокои инвеститорите и да облекчи политическия натиск.

  • Паузата от 23 март: След като Тръмп инструктира Пентагона да отложи с пет дни атаките срещу иранската енергийна инфраструктура и обяви „продуктивни разговори“, цената на суровия петрол Brent падна с над 10%, затваряйки под 100 долара за барел за първи път от две седмици.

  • Сривът от 30 март: Само няколко дни по-късно Тръмп се върна към агресивния тон, заплашвайки да унищожи енергийния сектор на Иран, ако Ормузкият проток не бъде отворен незабавно. Резултатът? Индексът S&P 500 отбеляза най-лошия си ден за годината.

  • Реакцията на Техеран: Иранската страна побърза да контрира оптимистичните изявления на Тръмп за преговори. Председателят на иранския парламент написа в мрежата X, че Белият дом използва „фалшиви новини за манипулиране на финансовите пазари“ и за излизане от „блатото“, в което са затънали САЩ и Израел.

Хронология на „ултиматумите“: От пълно унищожение до прекратяване на огъня

Април започна с едни от най-драматичните заплахи от началото на конфликта. На 4 април Тръмп даде 48-часов ултиматум, преди „целият ад да се стовари върху тях“, а на 7 април предупреди в Truth Social, че „една цяла цивилизация ще загине тази нощ“.

Вместо апокалипсис обаче, в същата вечер на 7 април Тръмп обяви сериозен дипломатически ход – двуседмично прекратяване на огъня с посредничеството на Пакистан.

Цената на петрола остава нестабилна: Въпреки че пазарите приветстваха временното примирие, споразумението бързо се пропука. Техеран обяви, че продължаващите боеве в Ливан между Израел и „Хизбула“ нарушават договореностите, и отказа да отвори Ормузкия проток.

Критичната точка: Ормузкият проток и петролната блокада

Преди войната през Ормузкия проток преминаваше близо една пета от световния петрол и газ. След началото на военните действия на 28 февруари търговският трафик там буквално рухна, достигайки историческо дъно.

След провала на първия кръг преговори на 11 април, Тръмп наложи пълна морска блокада на иранските пристанища, целяща да пресече износа на суров петрол от Техеран. В отговор Иран затвърди позицията си, че проливът ще остане затворен. Последва нов скок в цените на горивата, като на 28 април бензинът в САЩ достигна най-високата си стойност от четири години насам.

Май: Дипломатическият омагyосан кръг продължава

През настоящия месец май президентът Тръмп не спира да твърди, че се водят „много позитивни разговори“ и че сделката е близо. На 18 май той дори обяви, че е отложил „много голяма атака“, планирана за следващия ден, заради сериозен напредък в диалога.

Реалността зад кулисите обаче е различна:

  • Списъкът с позиции, изпратен от Иран на 10 май, съдържаше единствено стари, твърдолинейни искания без никакви отстъпки.

  • Самият Тръмп публично отхвърли последното предложение на Техеран, определяйки го като „боклук“.

Въпреки очевидния застой и подготовката на Пентагона за подновяване на въздушните удари, Доналд Тръмп демонстрира пълно спокойствие пред репортерите. Неговият уникален стил на управление на кризи – чрез натиск, социални мрежи и пазарни маневри – продължава да държи света в напрежение, докато реалният изход от войната в Иран остава неясен.