Палестински бежанци се позовават на лошите условия в България, за да искат да не бъдат връщани от Германия, където са се преместили, след като са получили бежанска закрила у нас.

Това става ясно от мотивите на Съда на ЕС, който днес се произнесе по група дела на бежанци, настояващи да не бъдат връщани в държавите, където са се регистрирали първоначално, както изисква европейското право.

На палестинци без гражданство, пребивавали в Сирия, е предоставена субсидиарна закрила в България, а на руски гражданин, който твърди, че е с чеченски произход, е предоставена такава закрила в Полша. След като новите молби за убежище, които тези лица подават в Германия, са отхвърлени, те сезират германските съдилища, като посочват, че в България и в Полша те са заплашени от “опасност от нечовешко или унизително отношение”.

Германските магистрати поискали становище от европейския съд “дали възможността за отхвърляне на подадена молба като недопустима отпада, когато условията за живот на лицата, ползващи се от субсидиарна закрила в държавата членка, предоставила тази закрила, трябва да се считат за нечовешко или унизително отношение или когато на тези лица не се предоставя социална закрила, гарантираща жизнения им минимум, или им се предоставя такава социална закрила, но в силно ограничена степен в сравнение с други държави членки”.

Европейският съд смята, че такива жалби срещу връщане в първата страна по регистрация трябва да се разглеждат от съответния съд, който трябва да прецени дали действително съществуват системни или общи, или засягащи определени групи лица недостатъци в системите за предоставяне на убежище.

Според европейското право мигранти, регистрирани в една държава и преместили се в друга, трябва да бъдат връщани в шестмесечен срок в първата, която е компетентна да разглежда молбите им за убежище. Ако те са се укрили, срокът се удължава на 18 месеца.

Ако съдът прецени условията като особено сериозни, той може да остави мигранта в държавата, в която той се намира и да не го връща в първата еврочленка, която го е приела, решиха днес магистратите на ЕС. Като “особено сериозни” те  определят условията, когато “поради безразличието на органите на държава членка лице, което е напълно зависимо от подпомагането с публични средства би се оказало в положение на крайна материална нищета”, така че да не може да задоволява потребностите си от храна, лична хигиена и дом, би увредило физическото или психическото му здраве или би довело до несъвместимо с човешкото достойнство влошаване на положението му.

Ако се касае само за по-ниски помощи, жалбите не бива да се уважават, тъй като според европейското право всички еврочленки изпълняват законовите изисквания на ЕС и на ООН за предоставяне на бежанска закрила.

Веднъж върнати в първата държава, в която са подали искане за бежански статут, властите трябва да подновят разглеждането на молбите им за закрила, ако това не е сторено, постанови Европейският съд.

В пика на мигрантската криза ЕС разреши временно заловените в Западна Европа бежанци да не бъдат връщани обратно в Гърция, тъй като тя не успяваше да се справи с притока на мигранти. Впоследствие отстъпката беше премахната. Германия сключи двустранни споразумения с Италия, Испания и Гърция за автоматично връщане на влезлите през техните пристанища мигранти до 48 часа след влизането им на германска територия. България отказа такава договорка.