Върховната рада ще гласува на 15 септември оставката на главния прокурор на Украйна Руслан Кравченко. Решението идва след разрастващ се конфликт между прокуратурата и антикорупционните органи, обвинения за прикриване на незаконни кол центрове и внезапното заминаване на Кравченко в чужбина.

Председателят на парламентарната група на „Слуга на народа“ Давид Арахамия съобщи, че гласуването ще се проведе във вторник. Депутатът Ярослав Железняк прогнозира, че необходимото мнозинство е осигурено, но към момента няма официално обявен кандидат за наследник на Кравченко.

Скандалът избухна на 4 септември, когато детективи от Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) извършиха претърсвания в Главната прокуратура.

Действията са част от операция „Картаген“, насочена срещу мрежа от измамни кол центрове и предполагаемото им покровителстване от представители на правоохранителните органи. Сред претърсените помещения беше кабинетът на първия заместник главен прокурор Мария Вдовиченко, която по-късно подаде оставка.

НАБУ съобщи, че организатор на схемата с псевдоним „Канцлер“ е действал под защитата на високопоставен служител. Това породи спекулации за евентуална връзка на Кравченко със случая, които той категорично отрече.

На 6 септември в Лвов беше задържан прокурорът Сергий Кропива. Според журналиста Михайло Ткач той се опитвал да напусне Украйна. Съдът го остави в ареста с гаранция от 120 милиона гривни. Задържана беше и Елизавета Ивахненко, определяна като близка до него.

На 7 септември Кравченко заяви, че няма намерение доброволно да напуска поста. Той посочи, че би го направил само по искане на президента или с решение на парламента. Часове по-късно се срещна с Володимир Зеленски и Давид Арахамия, след което подаде оставка. Кравченко определи решението си като съзнателен политически акт.

Президентът впоследствие призова депутатите незабавно да го освободят.

„Този главен прокурор има само една възможност: отстраняване от длъжност. Точно това му казах“, заяви Зеленски.

В навечерието на гласуването Кравченко публикува видеообръщение, в което обяви, че е подписал уведомление за подозрение срещу директора на НАБУ Семьон Кривонос.

Твърденията му са свързани с предполагаемо фалшифициране на документи, неправомерни облаги и фиктивно осиновяване с цел избягване на отговорност. Кравченко съобщи и за второ производство срещу човек, близък до ръководителя на САП Александър Клименко.

Главният прокурор заяви, че прокуратурата наблюдава десетки дела за предполагаеми тежки престъпления, извършени от служители на НАБУ и САП. Според него оставката му няма да заличи събраните доказателства.

НАБУ отхвърли обвиненията и определи действията му като продължение на системната атака срещу независимите антикорупционни институции. Бюрото уточни, че към 14 септември на Кривонос не е било връчено официално уведомление за подозрение.

Източници от президентската администрация, цитирани от украински медии, заявиха, че действията срещу ръководители на антикорупционните органи са лична инициатива на Кравченко.

На фона на скандала депутати и антикорупционни активисти съобщиха, че Кравченко е напуснал Украйна. Според Центъра за противодействие на корупцията това би могло да стане само с разрешение на президента.

Организацията допусна, че обвиненията срещу ръководството на НАБУ и САП може да са били последен опит за натиск и отклоняване на вниманието от операция „Картаген“.

Самият Кравченко отрече да е избягал. Той твърди, че се намира в служебна командировка и ще проведе срещи с международни партньори, пред които ще представи своята версия за състоянието на антикорупционната система.

Така ден преди решаващото гласуване Украйна се оказа с главен прокурор в чужбина, оставка на масата и открита война между институциите, които трябва да се борят с корупцията.