Руският президент Владимир Путин предупреди американските преговарящи, че Русия ще атакува всякакви чуждестранни войски, разположени на територията на Украйна. Изявлението му дойде по време на разговорите в Кремъл, докато украинската армия се сблъсква с нови ограничения на сателитната услуга Starlink на Илон Мъск, предаде The Guardian.

По време на срещата с американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф в четвъртък Путин отказа да смекчи териториалните си искания, настоявайки за пълен контрол над четири украински области, които Москва твърди, че е анексирала.

Руският президент отхвърли и възможността за разполагане на чуждестранни мироопазващи сили в Украйна, определяйки подобна стъпка като „продължение на войната“.

Изявленията му изглежда намаляват значително надеждите за скорошно мирно споразумение, след като украинският президент Володимир Зеленски заяви, че съществува „прозорец на възможност“ за постигане на договореност преди края на 2026 г.

Европа ще се включи в следващия кръг от преговорите
Последното посещение на Уиткоф и Къшнър в Москва, където двамата вече са били многократно, е имало за цел отчасти да осигури европейско участие в бъдещите преговори, съобщават двама източници, запознати с разговорите.

След срещата Уиткоф потвърди, че европейски представители ще участват в следващия кръг.

„Те са наши партньори и е важно да бъдат включени“, заяви той пред журналисти, докато се качваше на самолет, с който напусна Москва.

Американските пратеници ще отпътуват за Дъблин, Ирландия, където ще се срещнат със Зеленски и ще го информират за резултатите от разговорите в Кремъл.

На фона на засилената дипломатическа активност, включително неотдавнашните преговори в Абу Даби, Кремъл изглежда е успял да пренасочи дискусиите за войната в Украйна към по-широкия въпрос за европейската сигурност.

Европейските държави обаче гледат с предпазливост на опитите на Русия да постави в центъра на разговорите архитектурата за сигурност в Европа, докато Москва продължава да нанася удари с бомби и ракети по Украйна.

„Ние вече имаме европейска архитектура за сигурност“, заяви пред журналисти върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас.

Тя посочи споразуменията от Хелзинки от времето на Студената война и Будапещенския меморандум, който гарантира териториалната цялост на Украйна.

„Проблемът е, че Русия не спазва тези споразумения. Затова в момента фокусът трябва да бъде върху това Русия действително да изпълнява задълженията си и да не напада отново друга държава“, подчерта Калас.

Според нея съсредоточаването върху европейската архитектура за сигурност без предварително прекратяване на огъня е „отклоняване на вниманието“.

Кой ще представлява Европа в мирните преговори?
Както Вашингтон, така и Москва настояват европейските лидери да определят един представител, който да води преговорите от тяхно име.

„След като бъде назначен представител – главен преговарящ, упълномощен да говори от името на Европа – ще има четиристранен диалог“, заяви Путин в четвъртък.

Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят в петък въпроса кой да представлява Европа, но досега не са посочили един човек, който да говори от името на блока.

Представител на ЕС заяви, че Съюзът ще бъде представляван от собствените си институции, когато се обсъждат въпроси, които го засягат, но омаловажи възможността за скорошно назначение.

„Очаквам ли споразумение за специален представител? Отговорът ми е не“, заяви той.

Калас предложи тя, в качеството си на върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, да представлява Съюза в разговорите заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.

Повече от 45 европейски лидери се събират в Дъблин за срещата на върха на Европейската политическа общност, която обединява почти всички държави на континента с изключение на лидерите на Беларус и Русия.

Макрон и Мерц с различни позиции за европейския преговарящ
Френският президент Еманюел Макрон омаловажи значението на назначаването на един европейски преговарящ, като заяви, че „съдържанието определя формата“.

„Вече няма американска подкрепа. Така че има известно посредничество, добре“, каза Макрон по повод процеса, ръководен от Къшнър и Уиткоф.

„Но в крайна сметка ние, европейците, ще бъдем тези, които ще определят и решават въпросите за бъдещата ни сигурност“, подчерта той.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че първо е необходимо Путин да бъде привлечен на масата за преговори, преди да се вземе решение за европейски пратеник.

„Не става дума за отделни личности. Важното е Путин да бъде готов да води разговори“, посочи Мерц.

Зеленски обвини Starlink, че затруднява отбраната на Украйна
Междувременно Зеленски обвини сателитната услуга Starlink на Илон Мъск, че затруднява способността на Украйна да се защитава от руски атаки с дронове.

Изявлението му дойде, след като украински военни представители съобщиха за нови ограничения в системата.

Според Зеленски Starshield – военна версия на Starlink, финансирана от Пентагона – от няколко дни е обект на ограничения на скоростта до 100 мили в час (161 км/ч) по фронтовата линия и в окупираните от Русия територии.

Подобни ограничения миналия месец предизвикаха объркване относно това кой е разпоредил въвеждането им. Тогава Мъск и администрацията на Тръмп взаимно си прехвърляха отговорността, преди услугата да бъде частично възстановена.

„Помага на руснаците да убиват повече украинци“
Според Зеленски новите ограничения затрудняват украинските сили при прехващането на все по-усъвършенстваните руски дронове с реактивни двигатели.

Той обвини услугата, че „помага на руснаците да убиват повече украинци и да извършват по-точни удари срещу Украйна“.

Киев се е свързал с Вашингтон, за да поиска обяснение за прекъсванията в работата на системата.

По думите на Зеленски ограниченията изглеждат умишлени, а не резултат от техническа неизправност.