На 11 септември 2001 година Съединените щати претърпяват катастрофална терористична атака, която отнема близо три хиляди човешки живота. Чувал съм, че след този ден светът не е бил същият. Роден съм няколко години по-късно и не мога да направя това сравнение.

Но в навечерието на 25-та годишнина от атентатите, докато пътувам с градския транспорт в София, в социалните мрежи ми изскочи едно видео на телевизионна водеща.

"Имаше някаква невинност преди 11 септември", казва Сандра Съли от австралийския канал 10. Именно тя е една от първите, които съобщават новината за атаката на австралийците късно вечерта. 

В ефир тя говори за онова "преди и след" и за цялото поколение, израснало след 11 септември. В което съм и аз.

Разбира се, знаем датата. Виждали сме снимки. Виждали сме видеа. Чували сме хилядите сърцераздирателни истории от деня на атентатите. Но не познаваме усещането да го наблюдаваме в реално време. "Защото светът никога преди не беше ставал свидетел на нещо подобно", казва Съли.

Аз не помня света преди 11 септември. Познавам само света, който е останал след него. И явно не познавам тази невинност, за която Съли говори.

Един атентат, десетилетия война

Последствията от 11 септември не остават в Ню Йорк, Вашингтон и Пенсилвания. Само седмици след атаките Съединените щати започват военна операция в Афганистан. Целта е да бъде разбита „Ал Кайда“, а режимът на талибаните, дал убежище на Осама бин Ладен, да бъде свален. Така започва най-дългата война в американската история.

Две години по-късно американските сили нахлуват и в Ирак като част от борбата с тероризма и заплахите за националната сигурност Това, което първоначално е обявено като „война срещу тероризма“, постепенно се превръща в глобална система от военни операции, бази, разузнавателна дейност и антитерористични програми.

Цената ѝ е трудно измерима. Особено човешката. Според проекта Costs of War към университета "Браун" между 4,5 и 4,7 милиона души може да са загинали пряко или косвено в зоните на войните след 11 септември. Над 940 хиляди са жертвите на пряко военно насилие, а милиони други са починали вследствие на глад, болести, разрушена инфраструктура и срив на здравните системи. Повече от 38 милиона души са били принудени да напуснат домовете си.

И именно разселването показва колко далеч във времето и пространството се простират последствията от тези войни.

Ирак и Афганистан се превръщат в едни от най-големите източници на бежанци в света. А когато през 2011 година започват въстанията на Арабската пролет, Близкият изток и Северна Африка вече са регион, белязан от войни, политическа нестабилност и отслабени държавни институции. Последвалите конфликти в Сирия и Либия добавят нови милиони разселени хора към вече съществуващите потоци. Четири години по-късно Европа ще види резултата в мащаб, който не е преживявала.

През 2015 година повече от един милион бежанци и мигранти достигат Европа. Около половината от преминалите Средиземно море са сирийци, 20% са афганистанци, а 7% – иракчани.

Войната в Сирия е основният двигател на тази криза – до края на 2015 г. тя вече е прогонила близо 5 милиона души извън страната и е разселила още 6,6 милиона вътре в нея. Но сред хората, тръгнали към Европа, има и стотици хиляди афганистанци и иракчани – граждани на две държави, пряко белязани от войните след 11 септември.

Това не означава, че миграционната криза от 2015 година може да бъде сведена единствено до 9/11. Причините са много – гражданската война в Сирия, разпадането на държавността в Либия, бедността, липсата на перспектива и влошаващите се условия за бежанците в съседните на Сирия държави. Но нишката е видима.

11 септември води до „войната срещу тероризма“. Тя води до десетилетия военни интервенции и разселване. Към тях се добавят новите войни след Арабската пролет. А част от хората, прогонени от тези конфликти, години по-късно застават на границите на Европа. Така последиците от един ден през 2001 година постепенно се превръщат в част от политическите кризи на едно съвсем различно десетилетие.

Колко свобода струва сигурността?

Войните са най-видимата последица от 11 септември, но далеч не са единствената.

След атаките се променя и самото разбиране за сигурност. Страхът от следващия атентат дава на държавата много по-широки правомощия да наблюдава, събира и обменя информация. Разузнавателните служби разширяват дейността си, създават се нови бази данни, а понятия като „национална сигурност“ и „антитероризъм“ започват да оправдават мерки, които преди това биха предизвикали много по-сериозен обществен отпор. Променя се и политическият език.

Така след 11 септември се появява един въпрос, който и 25 години по-късно не е получил окончателен отговор: Колко от свободата си сме готови да отстъпим, за да се чувстваме по-сигурни?

За моето поколение много от тези промени дори не изглеждат като промени. Те просто винаги са били там. Най-лесно това се вижда на летището. Сваляме колани. Якета. Вадим лаптопите от багажа. Течностите трябва да са в малки опаковки до 100 ml. Минаваме през скенери, проверки и пространства, проектирани така, че да предотвратят повторение на онова, което се случва в началото на хилядолетието. 

За човек, роден след 11 септември, всичко това е нормалната част от летенето.

Миграционни политики и ксенофобията

Атаките срещу САЩ, извършени от Ал Кайда, са довели и до криминализиране на имигрантите, особено на тези от арабските и мюсюлманските страни, смятат анализатори, превръщайки 9/11 в идеалния претекст за държавите да засилят антимиграционните си политики, които са водени от гледна точка на сигурността, а не на хуманитарните въпроси.

Така върху мюсюлмани, араби и хора, възприемани като близкоизточни, се оказват под огромен обществен натиск. Цели общества биват сочени с пръст въпреки че терористите си имат конретни имена. 

Така „войната срещу тероризма“ започва да се води не само на бойното поле, но и в обществото – чрез подозрение, дискриминация и престъпления от омраза.  

Последиците обаче не остават само на нивото на ежедневните предразсъдъци. Страхът от тероризма постепенно започва да променя и политиката.

Изследователи посочват, че терористичните атаки засилват усещането за заплаха и могат да донесат допълнителна подкрепа за партии, които поставят миграцията, идентичността и сигурността в центъра на политическите си послания.

В Европа този процес по-късно се преплита и с миграционната криза, подпомагайки възхода на крайнодесни и националистически движения.

Дори няколко дни група в Ню Йорк поиска сегашният кмет на мегаполиса Зохран Мамдани да не присъства на възпоменателни церемонии по случай 25-ата годишнина от атаките.

Кметът на града по време на атентатите Рудолф Джулиани дори сравни Мамдани с 19-те терориста само защото Мамдани е мюсюлманин - първият мюсюлманин кмет в историята на града. По време на терористичната атака Мамдани е бил на 9 години и е бил в час в училище в Ню Йорк.

11 септември постепенно се превръща от спомен в история. Все повече хора днес нямат собствен спомен от онзи вторник сутрин в Ню Йорк. Скоро мнозинството от живите хора дори няма да има такъв. Но това не означава, че 9/11 остава в миналото. 

То е в войните, чиито ветерани още се лекуват. В държавните бюджети, които още плащат цената им. В семействата на милионите загинали и разселени. В законите, написани от страх от следващата атака. В камерите, базите данни и службите, които получиха нови правомощия. В начина, по който преминаваме през летищата. В политическия речник, с който говорим за сигурността и врага.

И може би именно това е най-трайното наследство на 11 септември. Четири самолета бяха отвлечени в една-единствена сутрин. Но посоката, в която те отклониха света, продължава да определя живота ни четвърт век по-късно.

Затова 9/11 не принадлежи само на поколението, което го е видяло по телевизията. Всички ние живеем с последствията му.