Дълбоко под Апенините протича необичаен геоложки процес, който кара едни части от Италия да се издигат, а други да потъват. Ново изследване предлага обяснение за противоречивите движения на земната кора и струпването на земетресения в региона.

Екип, ръководен от геолога Стефано Тавани от Университета във Флоренция, стига до заключението, че долната част на земната кора под планинската верига постепенно се отлепва и потъва в мантията. Процесът е известен като деламинация.

Учените го сравняват с бавно разкопчаване на цип. Отделянето не се случва едновременно под цялата планинска система, а напредва по протежение на определен фронт. Тази своеобразна „панта“ се движи към предпланините по адриатическата страна на Италия.

Именно там се концентрират различни деформации на земната кора и част от сеизмичната активност, пише Science Alert.

Апенините се простират на около 1200 километра по дължината на Италианския полуостров. Те са образувани при сблъсъка на тектонични плочи, който в продължение на милиони години притиска и удебелява земната кора.

Геоложката картина обаче е необичайно сложна. Външният край на планинската верига продължава да се свива, докато кората зад нея се разтяга. Части от Апенините се издигат, други потъват, а земетресенията от двете страни на веригата показват различни модели на напрежение.

При отдръпването на потъващата в мантията тектонична плоча кората зад планините се разтеглила и постепенно отворила басейна на Тиренско море. Така свиването на изток и разширяването на запад дълго време били части от една и съща система.

Между 10 и 2 милиона години назад централната част на Апенините се скъсила с около 100 километра. Почти едновременно в Тиренския регион протичало съпоставимо разтягане.

Преди приблизително 2 милиона години основната фаза от отварянето на Тиренско море приключила, а свиването по фронта на Апенините рязко се забавило. Деформациите във вътрешността на планинската верига обаче продължили.

Точно този геоложки парадокс дълго време не намирал убедително обяснение.

Учените съпоставили данни за движенията на земната повърхност, строежа на кората и разпределението на земетресенията. Различните наблюдения ги отвели до една и съща дълбока структура под Апенините.

Според новия модел по-плътната долна кора заедно с част от литосферата се отделя от по-леките горни пластове и потъва в земната мантия. Процесът наподобява отлепване на залепена лента, при което границата между отделената и все още прикрепената част постепенно се премества.

Отделянето променя напреженията в кората и може да обясни защо в близки райони едновременно се наблюдават издигане, потъване, разтягане и свиване. Струпването на земетресения около предполагаемия фронт на деламинацията допълнително подкрепя модела.

Откритието не означава, че Италия се разцепва внезапно или че предстои непосредствен геоложки катаклизъм. Става дума за изключително бавен процес, протичащ в продължение на милиони години. Той обаче може да помогне на учените да разберат по-добре тектоничните напрежения и сеизмичната активност в един от най-сложните геоложки райони на Европа.