В началото на 90-те години Русия разработва необичаен план да превърне нощта в ден, като използва гигантско космическо огледало, което да отразява слънчевата светлина към Земята като небесен прожектор. Колкото и невероятно да звучи, експериментът наистина успява. Макар и за кратко.

Огледалото, наречено „Знамя“, което на руски означава „знаме на победата“, е идея на Владимир Сиромятников, един от водещите съветски авиационни инженери, известен сред колегите си с прякора „Големият шеф“. Той печели признание с разработването на системата за скачване между американския кораб „Аполо“ и съветския „Союз“ по време на историческата мисия „Аполо-Союз“ през 1975 г., когато САЩ и СССР временно загърбват Студената война и си подават ръка в Космоса.

Идеята за космическо огледало съществува от десетилетия, но през 80-те години започва да се разглежда като вариант за т.нар. слънчево платно, което използва натиска на слънчевата радиация, за да придвижва космически апарати.

Съветските власти, а по-късно и новите руски компании, виждат друга възможност. Те смятат, че технологията може да удължи светлата част на деня и така да повиши производителността.

До началото на 90-те години СССР вече се е разпаднал, но проектът на Сиромятников оцелява в новосъздадената Руска федерация. Първият прототип, „Знамя 1“, никога не напуска Земята и служи единствено за изпитания.

Моментът на „Знамя“
Следва „Знамя 2“ – кръгло огледало с диаметър 20 метра, изработено от пластмасово фолио с алуминиево покритие. Въпреки внушителния си размер, материалът е тънък почти колкото лист хартия и тежи под 4 килограма.

След разгръщането си в орбита около Земята огледалото можело да надникне отвъд извивката на планетата и да отразява слънчевите лъчи към райони, където все още е нощ.

То е монтирано на безпилотния товарен кораб Progress M-15, предназначен за снабдяване на космическата станция „Мир“. Апаратът излита от космодрума Байконур в Казахстан на 27 октомври 1992 г.

На 4 февруари 1993 г. идва моментът за експеримента.

След като изпълнява основната си мисия, корабът освобождава „Знамя 2“, а огледалото се разгъва като разцъфващо цвете.

То успява да насочи към Европа светлинен лъч с ширина около 4 километра за приблизително шест минути преди изгрев. По данни на списание Discover, космонавтите наблюдават как слаб светъл диск се движи по земната повърхност, а няколко наблюдатели на Земята успяват да видят кратък проблясък, въпреки плътната облачност.

Големите планове
След този частичен успех в Русия започват да се обсъждат далеч по-мащабни идеи.

Предвиждало се цяла група още по-големи космически огледала да осветява денонощно строителни площадки, горски райони и отдалечени части на Сибир, които нямат достъп до електропреносната мрежа.

През 1999 г. е изстреляно „Знамя 2.5“, но мисията завършва с неуспех. Крехкото огледало се заплита в разгъваща се антена и не успява да се отвори.

Макар по-късно да се обсъжда и проектът „Знамя 3“, той така и не е реализиран. Постепенно идеята за космически огледала потъва в забрава.

Идеята се завръща
Десетилетия по-късно концепцията отново привлича внимание, този път благодарение на частни космически компании.

По-рано този месец Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) одобри плановете на компанията Reflect Orbital да изведе в орбита спътник с отразяващо огледало, който да насочва слънчева светлина към райони на Земята, намиращи се в тъмната част на денонощието.

Дългосрочната цел на компанията е да разположи до 50 000 подобни спътника.

Идеята обаче среща сериозна съпротива от страна на астрономите. Според тях огромен брой спътници, които отразяват слънчева светлина, ще затруднят астрономическите наблюдения и ще попречат на изследването на нощното небе.

Превод: GlasNews.bg