Пътуването назад във времето е една от големите мечти на научната фантастика. Нов теоретичен анализ обаче отново поставя въпроса дали законите на физиката действително го забраняват или при изключително специфични условия Вселената оставя вратичка към миналото.

Изследователи са анализирали особен тип проходима пръстеновидна червеева дупка и са установили, че при определени гравитационни условия двата ѝ входа могат да загубят своята времева синхронизация, съобщава Express. Именно тази разлика е ключът към необичайната възможност.

Ако единият вход на червеевата дупка се намира в различно гравитационно поле от другия, времето за тях може да протича различно. При достатъчно натрупана разлика преминаването през червеевата дупка и връщането през обикновеното пространство теоретично може да образува т.нар. затворена времеподобна крива.

Казано по-просто, обект би могъл да се върне в момент, предхождащ началото на собственото му пътуване.

Това е математическата конструкция, която общата теория на относителността допуска като потенциална основа за своеобразна машина на времето.

Според авторите резултатите произтичат от уравненията на Айнщайновата теория, което означава, че поне на математическо ниво подобни времеви цикли не са автоматично забранени.

Идеята не е нова. Още през 1988 г. физикът Кип Торн и негови колеги показват, че определени модели на проходими червееви дупки биха могли теоретично да бъдат превърнати в машина на времето. Новият анализ продължава тази линия и разглежда условията, при които подобен ефект би могъл да възникне при пръстеновидни червееви дупки.

Един от най-известните противници на възможността за пътуване назад във времето беше Стивън Хокинг.

Той формулира т.нар. „хипотеза за защита на хронологията“. Според нея все още неизвестни или квантови физични механизми би трябвало да предотвратяват появата на затворени времеви цикли и така да не позволяват нарушаването на причинно-следствените връзки.

Новите теоретични разработки не доказват, че Хокинг е грешал. Те по-скоро показват, че само уравненията на общата теория на относителността не са достатъчни, за да затворят окончателно вратата пред подобна възможност.

И тук идва голямото „но“.

За да бъде една проходима червеева дупка стабилна, според разглежданите модели би била необходима материя с необичайни свойства, включително отрицателна енергийна плътност. Не разполагаме с доказателство, че такава „екзотична материя“ може да съществува в необходимите количества и да бъде използвана за изграждането или поддържането на червеева дупка.

Никой никога не е създавал проходима червеева дупка. Няма и експеримент, при който материя или информация да са изпратени назад във времето.

Затова машината на времето остава далеч от реалността.

Но границата между „невъзможно според физиката“ и „математически допустимо, но вероятно непостижимо“ е съществена. И точно там продължава един от най-интригуващите спорове в съвременната теоретична физика.