Нова космическа надпревара се разгръща между САЩ и съюза на Русия и Китай – този път за изграждането на ядрени реактори на Луната. Целта е да бъде осигурена енергия за бъдещи постоянни бази, проучване на ресурси и подготовка на мисии към по-далечни части на Слънчевата система, пише „Ню Йорк Таймс“.

В края на август НАСА е поискала от потенциални изпълнители да се подготвят за изграждането на реактор, който да издържи пътуването в Космоса и да работи без техническо обслужване край южния полюс на Луната. Американската агенция иска съоръжението да бъде готово за изстрелване до декември 2030 г.

Русия от своя страна планира лунен реактор, който да заработи до 2036 г. като част от съвместния ѝ проект с Китай. Именно конкуренцията с Москва и Пекин е сред причините НАСА да ускори графика си.

Постоянното присъствие на Луната изисква надеждно електрозахранване. Слънчевите панели не могат да произвеждат електричество през лунната нощ, която продължава повече от две земни седмици. Системите трябва да издържат и на огромни температурни колебания.

В началните етапи САЩ и Китай предвиждат използването на слънчева енергия и радиоизотопни системи. Последните превръщат топлината от естествения радиоактивен разпад в електричество и вече са използвани в космически мисии.

Разрастването на базите обаче би изисквало повече мощност. Ядрените реактори могат да осигуряват енергия независимо от слънчевата светлина и при подходяща конструкция да работят с минимална човешка намеса.

Руският проект, наречен „Селена“, предвижда до 10 киловата електрическа мощност и автономна работа в продължение на десетилетие. Той трябва да захранва лунните станции, изграждани под ръководството на Китай.

Американският Lunar Reactor 1 е планиран с мощност от 20 киловата и срок на работа от пет години без намеса. Според изданието НАСА се опасява, че руско-китайското съоръжение би могло да създаде фактическа зона с ограничен достъп на Луната.

САЩ и Русия заявяват, че реакторите ще бъдат задействани едва след пристигането си на Луната. Това намалява радиационния риск при евентуална авария по време на полета, но не премахва всички опасности.

Един от разглежданите сценарии е падане на реактор в океана. При определени условия водата може да забави неутроните и да създаде предпоставки за неконтролирана верижна реакция. Изискванията на НАСА предвиждат конструкцията да предотвратява подобно развитие.

Друг риск е връщането на вече работил реактор на Земята вследствие на повреда. През 1978 г. съветският спътник „Космос 954“ навлиза неконтролируемо в атмосферата и разпръсква радиоактивни материали върху обширна територия в Северна Канада.

Опасения има и за експлоатацията на самата Луна. На Земята реакторите са защитени със специални конструкции, чието изграждане в лунни условия би било изключително скъпо и технически трудно. НАСА заявява, че нейното съоръжение ще има защита, но според публикацията подробностите остават неясни.

Експерти очакват около реакторите да бъдат обособени зони с ограничен достъп, които да предпазват астронавтите и оборудването. При експлозия по-слабата гравитация би позволила на отломките да се разпространят на големи разстояния.

Остава нерешен и въпросът какво ще се случи след края на експлоатацията. НАСА и руските агенции предвиждат радиоактивните материали да бъдат оставени на Луната, посочва „Ню Йорк Таймс“.

Американската агенция планира да използва ураново гориво HALEU – нискообогатен уран с по-високо съдържание на уран-235 от обичайното за стандартните енергийни реактори.

Доставките му в САЩ обаче са ограничени. Русия е най-големият производител, а Вашингтон забрани вноса на руски уран през 2024 г. заради войната в Украйна. НАСА очаква американското Министерство на енергетиката да осигури необходимото гориво.

Руско-китайският проект не е разкрил какъв вид гориво ще използва. По-старите руски космически реактори са работили с високообогатен уран, който поражда допълнителни опасения заради възможната му употреба за ядрени оръжия.

Според изданието малцина експерти очакват обявените срокове да бъдат спазени. Все още няма доказано работещ спускаем апарат за доставяне на тежък реактор върху неравния лунен терен, а инсталирането на подобно съоръжение при ниска гравитация никога не е извършвано.

Предстои да бъдат решени и ключови въпроси за отвеждането на топлината, радиационната защита и устойчивостта на конструкцията. Самите лунни бази още не са изградени, поради което бъдещите им енергийни потребности остават предмет на оценки.

Учени, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, смятат, че поставянето на реактор на Луната е технически възможно. Те обаче предупреждават, че стремежът към първенство не бива да измества безопасността, и призовават за повече международно сътрудничество.