Звучи ли ви като идея, която се е родила в главите на няколко пияни младежи на музикален фестивал в 3 сутринта. Според Kostas Skenderis, лидер на катедрата по Приложна математика и Теоретична Физика към Университета на Саутхямптън, обаче това всъщност е нещо реалистично.

Според него в недалечно бъдеще ще трябва да приемем тази идея.

Холографската теория гласи, че всичко, което чуваме, виждаме и усещаме идва от плоска двуизмерна равнина – както холографския стикер на банковата ни карта, разказва той пред Metro.

3D света, който изживяваме е „кодиран“ в реалната 2D вселена, както гледаме 3D филм на 2D екран. Идеята звучи откачено, но може да промени представите за вселената, така както квантовата механика го прави преди 100 години, обяснява Skenderis.

Концепцията може да доведе до нови технологии, както теориите на Айнщайн доведоха до създаването на GPS. Може да ни помогне да отговорим и на вечни въпроси като например „Какво се е случило преди Големия взрив.

„Преди 100 години квантовата механика и теорията на относителността промениха начина, по който виждаме физическата реалност. Идеята, че Вселената е холограма е подобно преместване на парадигмата. Предполага, че има по-дълбока структура във времето и пространството.“, казва той.

Ученият не е сам в тази идея

В научни трудове идеята, че светът се намира в 2D обвивка се обсъжда от десетилетия. През 2017, той и екипът му разглеждат идеята като анализират „ехото“ от началото на вселената, което все още се долавя – така нареченият Космически Микровълнов Фон.

„Там има информация за ранната Вселена, следствието от Големия взрив, което наблюдаваме днес (посредством сателити част от програми като Planck на Европейската космическа агенция например). Доказателство, което можем да наблюдаваме, за холографията идва от анализирането на структурата на тази радиация. Сравняваме я с холографски модели за предвиждане на ранната вселена. Има огромно сходство. “

Идеята, че това, което виждаме, не е реално идва от черните дупки, когато се анализират чрез принципите на квантовата механика, обяснява Skenderis

„В някои ситуации те ясно се държат като двуизмерни обекти. Черните дупки са обекти със силно гравитационно поле, от което дори светлината не може да излезе.“

 „Връщайки се назад във времето, има определен момент (Големият взрив), където теорията на относителността на Айнщайн спира да работи. Тя има нужда да се замени от нещо по-завършено, което комбинира общата относителност с квантовата механика. Холографските модели правят това.

Те ни позволяват да питаме (и да отговаряме) въпроси като: „Имало ли е нещо преди Големия взрив, преди времето и пространството, които възприемаме днес, да съществуват?“, „Какви са били законите на физиката преди този взрив?“. Тези въпроси стават научни и по тях може да се прави дебат.“

Skenderis вярва, че холографската теория може да ни донесе нови технологии. Никой не е могъл да предвиди приложенията на теорията за електромагнетизма, когато е формулирана за пръв път. Преместваме се 150 години напред и виждаме, че не можем да си представим живота без електричество. Кой е успял да предвиди, че теорията за гравитацията на Айнщайн ще се използва в GPS технологията след 100 години?