През последните години се говори само за имплантиране на мозъчни чипове на хората. Амбициозният Илън Мъск непрекъснато обявява началото на изпитания върху хора, а неговият пряк конкурент стартъп BCI Synchron обяви създаването на „минимално инвазивен имплант, който позволява на пациент с амиотрофична латерална склероза (ALS) да изпраща имейли и да сърфира в интернет, използвайки своя мисли“.

Но колкото и привлекателна да е тази перспектива за хората, страдащи от парализа и други инвалидизиращи заболявания, много учени и футуристи са скептични.

В нова статия философите от Университета на Нова Англия Санди Баучър и Джон Кендъл Хокинс предупреждават, че опасно бързо се доближаваме до това, което е известно като "сингулярност", пише Futurism. С прости думи, препускаме стремглаво към момента, в който разделението между човека и машината се размива. Учените смятат, че технологията на интерфейса мозък-компютър (BCI) всъщност е първата стъпка към този процес, който по-късно ще стане необратим.

Баучер и Хокинс посочват, че първите изпитания върху хора всъщност биха били началото на момента, в който вече няма да можем да живеем без машини, без да престанем да функционираме като хора. Основното безпокойство е, че мозъчните чипове ще слеят нашите умове и машини по начин, който никоя друга технология не е успяла досега.

Авторите на статията отбелязват, че всъщност такъв технологичен прогрес е много желателен от медицинска гледна точка, защото ще може да осигури на пациентите с парализа нормален начин на живот. Философите обаче също така отбелязват, че това събитие също ще отбележи, че човечеството е направило първата си стъпка към обединението с машината, което означава, че няма да има връщане назад.

Баучер и Хокинс подчертават, че пътят на сингулярността не означава непременно, че „машините ще станат интелигентни или ще се научат да контролират хората“, но самата интеграция на мозъчните чипове и последващата ни зависимост от тях, уви, по един или друг начин ще се променят завинаги човечеството.

Авторите също така отбелязват, че постигането на сингулярност ще се превърне в сериозен проблем не само за философите и футуролозите, но и за обикновените хора. Баучер и Хокинс са уверени, че темпото, с което се движим в тази посока и степента, в която го приветстваме, вероятно си струва да спрем и да погледнем отново ситуацията отвън.

Превод: GlasNews