Пътуването във времето е един от най-завладяващите мотиви в научната фантастика, вдъхновил безброй истории за приключения през различни епохи. В крайна сметка какво е по-изкушаващо от възможността да пренапишеш историята? Тази идея обаче винаги се сблъсква с фундаментални противоречия – като прочутия „парадокс на дядото“, при който промяната на миналото би заличила самото съществуване на пътешественика във времето.

Ново изследване на физика Лоренцо Гавасино от университета „Вандербилт“ разглежда как квантовата механика и термодинамиката биха могли да решат подобни парадокси, предлагайки теоретичен поглед върху това как пътуването във времето може да е възможно, без да нарушава законите на реалността.

Физичната идея за пътуване във времето води началото си от Общата теория на относителността, според която пространство-времето може да се изкривява по необичайни начини. При екстремни условия то дори би могло да се „затвори“ в примка, наречена „затворена времеподобна крива“ – път, който те връща в същия момент от историята, от който си тръгнал.

Макар такива криви да са математически допустими, те пораждат сериозни въпроси. Един от тях е свързан със втория закон на термодинамиката, според който ентропията – мярка за безпорядъка – винаги нараства. Ако времето се затвори в цикъл, как тогава би се развивала ентропията и как биха се избегнали противоречията?

Изследването на Гавасино се фокусира върху „стрелата на времето“ – еднопосочния ход на процесите, при който всичко старее и се разпада. Авторът предполага, че в рамките на затворена времеподобна крива квантовите флуктуации могат локално да нарушат този ред, позволявайки временно намаляване на ентропията. Така някои иначе необратими събития биха могли да бъдат „отменени“, без това да разрушава цялостната логика на физичните закони.

Важно следствие от този модел е, че историята би останала самосъгласувана. Дори опит за парадоксално действие – като унищожаване на машината на времето или промяна на ключово събитие – не би довел до логическо противоречие. Вместо това Вселената би „коригирала“ ситуацията така, че да се запази причинно-следствената връзка.

Въпреки това много физици остават скептични. Съществува хипотеза, че самата природа предотвратява образуването на времеви примки. Дали такава защита наистина съществува, остава открит въпрос. Някои теории допускат, че въртящи се черни дупки или екзотична материя биха могли да създадат подобни условия, но засега липсват експериментални доказателства.

Дори ако пътуването във времето никога не се окаже възможно, изучаването му дава ценни прозрения за дълбоките закони на Вселената – от поведението на ентропията до структурата на пространство-времето при екстремни условия. Новото изследване не означава, че практическото пътуване във времето е близо, но подсказва, че то може да не е напълно забранено от физиката.

Превод: GlasNews.bg