Държавният глава сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., които са в разрез с конституционните принципи на социалната и правовата държава. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според президента непостъпването на средства от концесията на летище София във Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е конституционно неприемливо.
За да не забави действието на бюджетния закон от началото на 2019 г., президентът обнародва Закона за държавния бюджет на Република България, въпреки несъгласието с някои положения в него. Държавният глава сезира Конституционния съд за разпоредби, които засягат основни права на гражданите. Конституционното им признание изисква от законодателя да зачита техните проявления и да не отстъпва от съществуващите им гаранции. Според държавния глава това задължение не е изпълнено с разпоредбите на чл. 96 и § 14, т. 1, 2, 3, б. „а“ и § 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Приетите с тях правила са отстъпление от принципите на социалната и правовата държава, създават неравенство пред закона и прилагането им ще доведе до противоконституционни последици.
Според президента непостъпването на средства от концесията на летище София във Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е конституционно неприемливо. Правото на пенсионно осигуряване би останало просто една декларация, ако държавата не създава гаранции за неговото упражняване. Неразривната връзка между това право и задълженията на държавата изисква да се отчитат съществуващите реалности, поставящи в риск пенсионната система - неблагоприятното съотношение между работещите и пенсионерите, застаряването на населението, ниските доходи. Социалната държава трябва да приема закони, които да стабилизират тази система. Ограничаването на приходоизточниците на Фонда поставя под съмнение дългосрочното изпълнение на неговото предназначение – да гарантира стабилността на пенсионната система. Така законодателят се отклонява недопустимо от принципа на социалната държава и застрашава упражняването на едно конституционно гарантираното право на гражданите.
В искането се оспорва и въвеждането на упражненото право на пенсия като несъвместимост със заемане на длъжност за държавен служител. Реализирането на едно конституционно право, което не влияе негативно върху безпристрастното и законосъобразно изпълнение на държавната служба в обществен интерес, не може да направи едно лице негодно да е държавен служител. Приетата уредба създава неравно третиране в зависимост от основанието за пенсиониране и засяга придобити права, в нарушение на принципите за равенство пред закона и правовата държава. Това законодателно решение не позволява да се отчетат потребностите в различните администрации. Създава се опасност за изпълнението на публични функции, за които след задължителните според закона уволнения може да не се намерят професионално подготвени кандидати.
За да не забави действието на бюджетния закон от началото на 2019 г., президентът обнародва Закона за държавния бюджет на Република България, въпреки несъгласието с някои положения в него. Държавният глава сезира Конституционния съд за разпоредби, които засягат основни права на гражданите. Конституционното им признание изисква от законодателя да зачита техните проявления и да не отстъпва от съществуващите им гаранции. Според държавния глава това задължение не е изпълнено с разпоредбите на чл. 96 и § 14, т. 1, 2, 3, б. „а“ и § 15 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Приетите с тях правила са отстъпление от принципите на социалната и правовата държава, създават неравенство пред закона и прилагането им ще доведе до противоконституционни последици.
Според президента непостъпването на средства от концесията на летище София във Фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е конституционно неприемливо. Правото на пенсионно осигуряване би останало просто една декларация, ако държавата не създава гаранции за неговото упражняване. Неразривната връзка между това право и задълженията на държавата изисква да се отчитат съществуващите реалности, поставящи в риск пенсионната система - неблагоприятното съотношение между работещите и пенсионерите, застаряването на населението, ниските доходи. Социалната държава трябва да приема закони, които да стабилизират тази система. Ограничаването на приходоизточниците на Фонда поставя под съмнение дългосрочното изпълнение на неговото предназначение – да гарантира стабилността на пенсионната система. Така законодателят се отклонява недопустимо от принципа на социалната държава и застрашава упражняването на едно конституционно гарантираното право на гражданите.
В искането се оспорва и въвеждането на упражненото право на пенсия като несъвместимост със заемане на длъжност за държавен служител. Реализирането на едно конституционно право, което не влияе негативно върху безпристрастното и законосъобразно изпълнение на държавната служба в обществен интерес, не може да направи едно лице негодно да е държавен служител. Приетата уредба създава неравно третиране в зависимост от основанието за пенсиониране и засяга придобити права, в нарушение на принципите за равенство пред закона и правовата държава. Това законодателно решение не позволява да се отчетат потребностите в различните администрации. Създава се опасност за изпълнението на публични функции, за които след задължителните според закона уволнения може да не се намерят професионално подготвени кандидати.
