Продължението на “Турски поток” през България ще се строи. Новината обяви пред депутатите в енергийната комисия на парламента в четвъртък министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Тя съобщи, че успешно е приключила третата фаза от пазарния тест за резервиране на капацитет на тръбите за 20 години, което е условие те да бъдат изградени. Три компании са дали окончателни оферти - това са “Газпром”, “Булгаргаз” и швейцарската “Мет”, съобщи изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов.
Целият капацитет на входа от Турция е 18 млрд. куб. м газ на година, резервирани са 90% от него, 10%, според правилата на ЕС остават за свободния пазар. На изхода при Зайчар в Сърбия капацитетът е 13 млрд. куб. м на година, резервирани са 79% от него, 21 на сто са оставени свободни.
Първата и втората фаза на пазарния тест не успяха, но третата завърши успешно. Петкова очакваше договорите да се подпишат същия ден.
Това отпушва строителството на новите газопроводи, за което бе обявена обществена поръчка на 21 декември, но под условие да има успешен пазарен тест. Срокът за подаване на оферти от кандидатите да строят е 15 февруари.
Проектът включва изграждане на 11 км газопровод от турската граница до компресорната станция “Странджа” и 484 км тръби от Провадия до Зайчар в Сърбия с две компресорни станции. Това ще струва 2,28 млрд. лв. Те са липсващата инфраструктура, по която да се транспортира газ от “Турски поток”, и са част от хъб “Балкан”.
Петкова поясни, че приходите от тръбите ще бъдат 360 млн. лв. на година, което е 7 млрд. лв. за целия срок на експлоатация. Очакват се и още приходи от свободния капацитет.
Енергийната комисия в парламента прие добрата новина и депутатите поздравиха министър Петкова и Малинов за успеха.
Преди това обаче в нея протече сериозен дебат, основно между председателя на комисията Делян Добрев и шефа на НЕК Петър Илиев.
Добрев гневно попита защо американските централи, които произвеждат ток за регулирания пазар, не работят на пълна мощност и на 31 януари са натоварени наполовина посред зима. А в същото време за другата половина НЕК е задължена да плаща за разполагаемост. Защото по договор и да работят, и да не работят централите, те си получават парите, от разполагаемост дори повече. В същото време вецовете харчат ценна вода и токът от тях вместо на борсата се продава на бита.
За миналата година американските централи са работили с 660 хил. часа по-малко от 2017 г. и вецовете на НЕК са произвели тези 660 хил. мегаватчаса, продавайки ги по 150 лв. на мегаватчас на борсата. Това означава 90 млн. лв. приход на НЕК и спестен разход от разполагаемост, направи сметка Добрев. Той заяви, че токът от големите вецове би трябвало да се продава като пикова енергия на борсата, която е скъпа, а не да се пускат помпите на ПАВЕЦ “Чаира” със скъп воден ток през деня.
Добрев заяви, че в четвъртък са работели вецове с мощност 300 мегавата. 150 мегавата водни централи давали ток на регулирания пазар, вместо за него да работят американските централи. “За мен това, меко казано, е безобразие, това е лошо управление на системата”, заяви Добрев. Така според него се увеличава цената на електроенергията в България.
Шефът на НЕК Петър Илиев отвърна, че американските централи са били натоварени през 2018 г. 80, а през декември - 90%. Това, че на 31 януари са на половин мощност, е, защото диспечерите са предупредили, че се очаква висока водна вълна на каскада “Арда”. Именно затова са пуснати вецовете и е свалена мощността на американските тецове, обясни той.
Добрев не прие обяснението и заяви, че експертите на комисията ще следят всеки ден какво се продава на борсата и как работят американските топлоелектрически централи.
