Какъв коледен жест може да направите заедно с децата

Като всички нормални семейства това на американката Сюзън Колпитс спазва редица празнични традиции. Но една от тях цени особено много. Преди Коледа тя връчва по един чек за 25 долара на трите си дъщери и за около седмица те трябва да решат за каква благотворителна кауза да ги използват.

Сюзън е финансов консултант от Норфолк, щата Вирджиния, разказва Ройтерс. От малки тя учи момичетата си що е филантропия и смята това за дълг на всеки родител. Не само по Рождество, чийто смисъл, макар че често го забравяме, не е единствено да получаваме подаръци, а да проявим щедрост, великодушие, доброта, човечност. Така чрез

личен пример,

разговори, дарения

и доброволен труд

в нечия помощ хората от малки осъзнават нуждата от милосърдие, и то не само по празниците. “Това бележи характера завинаги - казва г-жа Колпитс. - Много от ценностите, които предаваме на децата си, се усвояват около масата на празничните вечери.”

В християнския свят и особено в протестантския, още от времето на Мартин Лутър през XV век, смисълът на коледния дух е да проявиш състрадание и да зарадваш някого в нужда. Тази традиция, утвърдена с Дикенсовата “Коледна песен”, днес все повече линее под натиска на комерсиализираната Коледа, констатира Брус Бойд от Чикаго. Той ръководи фирма за филантропия, която помага на американците да насочат помощта си, където е нужна.

Самият Бойд възпитава така потомството си. Казва: “Ние сме невероятни късметлии и искам децата ми да осъзнават каква печалба от лотарията на съдбата са ударили да се родят в щастливо семейство”.

Коледните празници са подходящ момент няколко поколения да поговорят на семейна сбирка за добрината, благотворителността и нуждата от нея. Да чуят например философията на нобеловия лауреат за мир Мухамад Юнус: “Да правиш пари, е щастие, но да правиш другите щастливи, е върховно щастие. Това поражда неповторимо чувство за мисия, за кауза”. Банкерът от Бангладеш оправи положението на много дребни предприятия с програма за микрокредитиране с ниски лихви. 

Ако навремето коледният жест е бил да поканиш на трапезата самотен и беден човек или да дариш дреха и храна, днес възможностите са много. Не става въпрос само за паричен превод – можеш

да почистиш

детска площадка,

да сготвиш супа

в кухня за бедни, да прочетеш приказка на малките в сиропиталище. Кореспондентката на Ройтерс в Ню Йорк Джилиън Минсър дава много идеи, които е осъществила със собствените си деца.

Цяла година например семейството събира монети от ресто, а през декември отделя време да увие хиляди стотинки на пачки, както иска банката. “Преброихме 441 долара. Оставихме децата да решат къде да дарят парите. Дадоха много предложения – в приюта за бездомни, където помагаме, на организация в помощ на гладуващите, на общежитие за бежанци, на приятели, наскоро загубили близък”, разказва тя.

Само защото вие сте на вълна милосърдие, вашият тийнейджър няма да зареже видеоиграта, за да рови в интернет за благотворителни каузи. Направете вие предварителното проучване, изберете няколко варианта и оставете той да вземе крайното решение, съветва Минсър.

Посетете заедно мястото, за което е предназначено дарението. Отделянето не само на пари, но и на време за нуждаещите се, укрепва връзките между тях и семейството ви. Така ще влезете по-добре в положението им, ще разберете, че и те имат какво да ви дадат. Това учи децата на повече неща за милосърдието и благодарността, отколкото самото дарение.

Съобразявайте се

с възрастта – нека

вашият 3-годишен

син пусне играчка

в кошницата за дарения (нищо, че ще очаква играчка и за себе си). Гимназистката може да позабавлява деца аутисти или да помогне в приют за животни. А студентът – да организира събиране на средства в семейството.

Много родители учат децата да разпределят дневните си на три – 1/3 да са за тях самите, 1/3 да спестяват за мечтана вещ и 1/3 да отделят за благотворителност. Дори и тази последна част да е дребни стотинки, това е добро начало и лекарство срещу егоизма, казва Джилиън Минсър. 

Малките хора са като гъби – попиват всичко, което им казвате или показвате. Затова нека да знаят, когато давате. Правете го дискретно, не като хвалба. Просто ги научете, че дарението е част от семейния ви бюджет, и им обяснете какви каузи подкрепяте.

Децата често приемат благотворителните начинания с неохота – отнемат им от времето с приятели. Спокойно! После ще им разказват оживено колко е било интересно да разговарят с бездомните.

Мнозина смятат благотворителността за фалш и подаяние, с което се купува “чиста съвест”, казва Минсър. Но според психолозите това е добродетел, която още през първите 7 години формира личността и нагласите ѝ към другите, включително към близките.

Размерът

на щедростта

няма значение

– важен е жестът. През 2017 г. американците са дали за благотворителност $ 410 милиарда. Половината от тях са от малки индивидуални дарения.

Филантропията не е сезонна – само по Коледа. Нито е еднократна. Един чек или едно посещение в приют не променя личността – трябва постоянство, казват специалистите. Променят е обаче аргументи като “ние нямаме пари, да помагат богатите”. Видно е, че с детска педагогика като “ти гледай себе си” и “всяка коза за свой крак” получаваме обществото, което заслужаваме.