Имоти, IT и финанси са с най-висока добавена стойност
Услугите, индивидуалното потребление на домакинствата и увеличаващият се износ тласкат нагоре икономиката на България, която през третото тримесечие на 2018 г. отбелязва 3,1% ръст. Това сочат ревизираните данни на НСИ, публикувани в петък.
Преди две седмици експресните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) сочеха годишен ръст от 3% през третото тримесечие. Корекцията сега се прави главно заради данните от износа, които идват по-късно.
Делът на услугите в българската икономика, който традиционно е голям, се е увеличил още повече през третото тримесечие. Неговият относителен дял в брутната добавена стойност вече е 65,2%, докато през същото тримесечие на м.г. е бил 63,5%.
За сметка на това намаляват дяловете на индустрията и на селското стопанство - съответно с 0,9 и 0,8 процентни пункта.
Износът и потреблението също имат голям принос към ръста на БВП, сочат данните. Статистиката отделя индивидуалното потребление от колективното, което включва и потреблението на ведомства, общини и институции. Само индивидуалното потребление, е довело до изразходване на 62, 6% от произведения БВП. Това е нарастване с 1,4 процентни пункта на значението на този показател.
Има няколко отрасъла, които имат най-съществен принос към брутната добавена стойност в икономиката през третото тримесечие и това са операциите с недвижими имоти, създаването на IT продукти, финансите и застраховането.
Нарастването на брутната добавена стойност в икономиката ни през третото тримесечие е 3% на годишна база, но при имотите то е 21,6% за същия период, при създаването на IT продукти - 5,2%, а при финансовите и застрахователни дейности - 5,1%.
Също в петък статистиката разпространи данните за производителността на труда за третото тримесечие, които показват увеличение от 3,7% на БВП от един зает в сравнение със същото тримесечие на м.г. В сектора на услугите и на индустрията има увеличение на производителността за разлика от аграрния сектор, където има намаление.
Данните за производителноста на труда на НСИ за месеците от юли до септември засега са предварителни и показват, че един работен час един зает в услугите и в индустрията произвежда стоки и услуги за 18,7 лв. В селското стопанство същият показател е почти три пъти по-нисък - 6,7 лв.
Данните за третото тримесечие на еврозоната показват най-ниския икономически ръст на годишна база от 4 години насам, едва 1,6%, съобщи Евростат. Експресните данни преди две седмици бяха за 1,7% ръст.
Забавянето в еврозоната идва най-вече от промишлеността, но вече се разпростира и върху услугите.
През ноември и икономическото доверие в еврозоната също се влоши за 11-и пореден месец, макар и по-слабо от очакваното. Показателят на ЕК за икономическото доверие е на ниво от 109,5 пункта през ноември спрямо 109,8 пункта месец по-рано. Резултатът все пак е по-добър от очакванията на анализаторите за 109 пункта.