В наши дни има всякакви възможности за заснемане на епизоди в нестандартна среда. Създаването на виртуален свят, който не може да бъде различен от релания, е достигнало невероятни висоти. С развитието на технологиите в бъдеще, най-вероятно, снимането на кино в реална среда ще остане в историята. За екипа на филма „Петя на моята Петя”, който започна снимките преди седмица, морето е мястото, където да бъдат заснети сцени, които определят като ключови. 

Да вземеш такова решение се изисква кураж. Защото въпреки подкрепата на Националния филмов център и Община Бургас, бюджетът е символичен на фона на средствата, с които разполагат филмови продукции по света. Затова снимките под вода са възможни само в един ден. 

Черно море има особености. Поради ниската соленост на водата, настъпилото затопляне бързо води до цъфтеж на планктон, което рязко намалява видимостта под вода. Затова и време за губене няма. 

Но морето си е море и природата също. Условията под вода може и да са добри, но задуха ли североизточен вятър, той води до увеличаване на вълнението по нашето крайбрежие. Точно това се случва и идва ред на избор на място за снимките. 

Буквално до късните часове на предходния ден, преди снимките се водят разговори в екипа,  за да се вземе решение за мястото. В крайна сметка решение се взима, макар и с риск, но с това не свършват предизвикателствата за снимачния екип. 

Снимките в изкуствена среда, каквато създават специални водни съоръжения за снимане, нямат нищо общо с реалностите в морето. 

Усилията, които трябва да полагат актьорите и операторът, както и осигуряващият го водолаз, са забележителни. Именитият ни подводен оператор Стефан Тодоров и водолазът Найден Недев работят седем часа с едно кратко прекъсване за седем кадъра. Дубъл след дубъл, докато режисьорът на филмът Александър Косев и отговорният оператор не извикат: „Имаме го”. 

Разбира се за Алисия Атанасова в ролята на Петя Дубарова и Александра Костова, която изпълнява главната роля, изпитанието е на прага на техните сили. 

Филмът е абстрактна препратка към живота на бургаската поетеса Петя Дубарова, която си отива много млада от този свят. Продуцентът Николай Урумов казва, че целта на филма не е да се прави препратка към комунистическото ни минало. Лентата по-скоро е насочена към силата на духа на младите хора, нещо което не е подвластно на времето.